Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

Белгарат изруга.

— Има и още — каза гърбавият магьосник. — Даршиванците са успели да заобиколят войската на Атеска, а може би са разкъсали бойните му редици, и сега са зад гърба ни. Най-отпред вървят слоновете. Намираме се точно между двете армии.

— На какво разстояние от нас е Урвон? — попита Белгарат.

— Шест или седем левги. Войската му е в подножието на планините.

— А на колко зад нас са слоновете?

— На около пет левги. Изглежда, че искат да пресекат пътя на армията на Урвон. Няма друг начин, Белгарат, трябва да бягаме. Трябва да се махнем оттук преди да започне битката.

— Атеска преследва ли войската на Зандрамас? — попита напрегнато Закат.

— Не. Мисля, че е изпълнил заповедта ти и се върнал в лагера на брега на Маган.

— Как е успял Урвон да проникне толкова далеч на юг? — измърмори Белгарат.

— Наложил е убийствено темпо — отговори Белдин. — Кара войниците да тичат, а Нахаз бие демоните с камшик, за да се придвижват по-бързо.

— Смятам, че нямаме друг избор — рече Белгарат. — Ще тръгнем на юг. Тот, ще можеш ли да ни заведеш в Кел, ако навлезем в планините близо до границата с Гандахар?

Глухонемият великан кимна и започна да говори на Дурник с езика на жестовете.

— Ще е трудно — преведе ковачът. — Планините са много скалисти и стръмни и по високите части все още има много сняг.

— Ще изгубим много време, дядо — каза Гарион.

— Но не чак толкова, колкото ако попаднем в разгара на битката. Тръгваме на юг.

— Един момент, татко — рече Поулгара и викна: — Се’Недра, ела тук.

Се’Недра спря кабриолета при тях и Поулгара бързо и обясни настъпилата промяна в положението.

— Трябва да знаем точно какво правят и какво възнамеряват да предприемат двете армии — каза вълшебницата. — Мисля, че е време да използваш амулета на сестра ми.

— Защо ли не се сетих за това? — рече объркано Белгарат.

— Сигурно защото се мъчеше да си спомниш всички ругатни, които си чувал през безкрайно дългия си живот.

— Можеш ли да използваш амулета и едновременно с това да караш кабриолета? — попита Поулгара малката кралица.

— Ще опитам. — Гласът на Се’Недра прозвуча твърде несигурно. Тя взе спящото вълче от скута си и го сложи да легне до майка му.

— Да тръгваме — извика Белгарат.

Отбиха от пътя и поеха през полето, обрасло с висока изсъхнала трева.

— Чуваш ли нещо? — попита вълшебницата след малко.

— Само откъслечни разговори — отговори кралицата. — Там има много хора. Момент… мисля, че чух Нахаз. Трудно се забравя глас като неговия. — Малката кралица се намръщи. — Той говори с генералите на Урвон. Водят хрътки и знаят, че слоновете идват.

— Опитай се да разбереш дали даршиванските генерали знаят, че войските на Урвон са точно пред тях — каза Белгарат. — Ако има битка, искам да зная точно на кое място ще се разрази.

Се’Недра стисна здраво амулета, затвори очи и след миг отново ги отвори.

— Много бъбрят — прошепна гневно тя.

— Кой? — попита Силк.

— Водачите на слоновете. Бъбриви са като бабички. Почакайте. Открих ги. — Малката кралица се вслуша напрегнато. — Даршиванските офицери са много разтревожени. Знаят, че армията на Урвон се намира някъде в планините, но не им е известно точното й местонахождение. Все още никой от разузнавачите не се е върнал да докладва.

— Хрътките сигурно са се погрижили за това — предположи Силк.

— Какви са плановете на даршиванците? — попита Белгарат.

— Все още не са взели никакво решение. Напредват предпазливо и изпращат напред много разузнавачи.

— Добре. Виж дали ще успееш отново да чуеш Нахаз.

— Ще се опитам. — Риванската кралица пак затвори очи.

— О, но това е ужасно! — извика тя след минута.

— Какво има, скъпа? — попита Поулгара.

— Карандите са намерили някаква тясна клисура. Ще примамят слоновете там, после ще започнат да хвърлят отгоре камъни и горящи храсти! — Се’Недра продължи да слуша напрегнато. — Щом избият слоновете, ще нападнат даршиванската войска от всички страни.

— Урвон там ли е? — попита Белдин, който следеше напрегнато всяка дума на кралицата.

— Не. Скрил се е някъде и бълнува несвързани приказки.

— Мисля, че ще е най-добре да отидеш да намериш тази клисура — каза Белгарат на Белдин. — Битката ще се разрази тъкмо там и аз искам да съм сигурен, че сражението между враждуващите армии е зад гърба ни, а не някъде пред нас.

— Добре — съгласи се Белдин, превърна се в ястреб и отлетя.

Продължиха внимателно напред. Гарион здраво стискаше щита си.