Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

Стигнаха до билото и продължиха на север. Дъждът постепенно намаля.

— Дядо — каза Гарион, — ей там има пещера.

— Добре ще е да се скрием някъде — каза Белгарат. — Доведи другите.

Гарион се обърна и забърза назад. Дъждът определено ръмеше все по-слабо, но вятърът духаше по-силно и ставаше все по-студено.

— Пак ли пещера? — въздъхна тъжно Силк, когато кралят на Рива им каза да го последват.

— Ако искаш, ще те държа за ръката, Келдар — предложи му Велвет.

— Оценявам жеста ти, Лизел, но не мисля, че ще ми помогнеш особено. Мразя пещерите.

— Някой ден трябва да ми обясниш защо.

След като влязоха в пещерата и се нахраниха, Белгарат стана и каза на Гарион:

— Хайде да поогледаме наоколо. Искам да зная с какво си имаме работа.

Излязоха от пещерата и занесоха храна на Силк, който беше отвън на пост — дребничкият драснианец сам беше предложил — при това твърде ентусиазирано — да остане навън и да наблюдава какво става.

— Искате ли да дойда с вас? — попита той.

— Не. Остани тук и си дръж очите отворени. Предупреди останалите, ако видиш някой да минава по билото — каза му старият вълшебник.

Двамата с Гарион промениха облика си, отидоха до ръба на пропастта и спряха. Равнината под склона бе обгърната в непрогледна тъма — очевидно войниците на Урвон бяха получили заповед да не палят никакви огньове. Но в далечината се виждаха множество огньове, примигващи като малки оранжеви звезди.

„Зандрамас има голяма армия“ — мислено каза Гарион на дядо си.

„Да — съгласи се старият вълшебник. — Битката утре сутринта ще им отнеме много часове. Дори демоните на Нахаз се нуждаят от време, за да убият толкова много хора.“

„Колкото по-дълго трае сражението, толкова по-добре за нас. Ако искат, могат да си бият и цяла седмица. Дотогава ще сме изминали половината път до Кел.“

На следващата сутрин станаха рано, много преди изгрев слънце. Всички бяха унили. Въпреки че двете армии, изправени една срещу друга в равнината, бяха вражески, никой не се радваше на предстоящото кръвопролитие.

— Много си мълчалив тази сутрин, Гарион — отбеляза Закат, докато оседлаваха жребците си.

— Просто се чудех дали има начин да спрем всичко това.

— Няма — каза Закат. — Вече е твърде късно. Даршиванците ще продължат своя поход и войската на Урвон ще ги нападне от засада. Водил съм достатъчно битки и зная, че в един момент нещата стават неизбежни.

— Както беше при Тул Марду?

— В случая с Тул Марду допуснах груба грешка — призна Закат. — Трябваше да пробия фронта на Се’Недра, вместо да се опитвам да го заобиколя. Гролимите обаче ме убедиха, че могат да задържат мъглата цял ден. Не трябваше да им вярвам. Освен това не биваше да подценявам астурианските стрелци. Да не говоря за арендите.

— Да, арендите са страхотни бойци.

— Винаги са ми казвали, че са много глупави — дори почти слабоумни.

— Наистина не са твърде умни — призна Гарион. — Може би точно това ги прави толкова добри войници. Нямат достатъчно въображение, за да изпитват страх. — Той се усмихна. — Мандорален дори не може да си представи, че е възможно да изгуби битка. Би атакувал цялата твоя армия сам-самичък.

— Баронът на Воу Мандор? Чувал съм за него. — Закат се усмихна криво. — Знаеш ли — напълно е възможно да победи.

— Не му го казвай. Той и сега си има достатъчно проблеми — въздъхна Гарион. — Ще ми се да беше тук — и Барак, и Хетар, дори Релг.

— Кой е Релг?

— Един улгос. Може да минава през скали.

Закат се втренчи в него невярващо.

— Не знам как го прави, така че не ме питай. Но видях как веднъж напъха един гролим в една скала. После го остави там — само ръцете му стърчаха от камъка.

Закат потръпна.

Яхнаха конете и започнаха бавно да се изкачват нагоре по клисурата. Небето постепенно се изясни и Гарион видя, че се приближават към ръба на скалата, откъдето можеха да наблюдават предстоящата битка.

— Белгарат — тихо каза Закат. — Имаш ли нещо против едно предложение?

— Винаги се вслушвам в предложенията на спътниците си.

— Това може би е единственото място, от което ще можем да видим какво става долу. Не е ли по-добре да спрем и да се уверим, че битката наистина е започнала, преди да продължим? Ако даршиванците успеят да преодолеят засадата на Урвон, ще бъдат на няколко левги от нас. Тогава наистина ще се наложи да бягаме с все сили.

— Имаш право — намръщи се Белгарат. — Винаги е добре да знаеш как се развиват нещата. На ръба на пропастта има достатъчно растителност и ще можем да наблюдаваме, без да ни видят.