Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Още не е напълно убеден — промърмори Силк. — Трябва му още съвсем мъничко натиск. — Той отиде до заключената врата на къщата и извади от ботуша си дълга игла. Пъхна я в ключалката, след миг се чу силно изщракване и бравата се отвори. — Трябват ни маса и три стола — каза той на приятелите си. — Изнесете ги и ги сложете пред къщата. Аз ще огледам наоколо за другите неща, които са ни необходими.

— Какво му става? — попита Закат учудено.

— Вживява се в ролята на актьор — отговори Гарион, без да скрива неудоволствието си. — Прави го понякога, щом се наложи да сключваме някаква сделка.

Докато Закат и Гарион изнесат столовете, Силк бе намерил маса и бе сложил на нея няколко бутилки вино и четири чаши.

— Е, господа — рече дребничкият драснианец, — поседнете и си пийнете. Аз ще дойда след малко. Искам да проверя нещо. — Той изчезна някъде и след малко се върна усмихнат. Седна на масата, наля си вино и се облегна с изражението на човек, възнамеряващ да остане в това положение дълго време.

— Ти си много жесток човек, принц Келдар — изсмя се Закат.

— Бизнесът си е бизнес — отговори Силк и отпи глътка от виното си. — Знаете ли, не е лошо. — Той вдигна чашата, за да се полюбува на цвета на искрящата течност.

— Къде ходи? — поинтересува се Гарион.

— До конюшнята.

— И?

— Намерих един малък кабриолет.

— И мислиш да го откраднеш?

— Разбира се. Казах на търговеца, че ще вземем толкова, колкото можем да носим, но не споменах по какъв начин ще го направим. Освен това Дурник каза, че шейната не била удобна за вълчицата и че му трябвало нещо на колела. Кабриолетът ще разреши всичките ни проблеми.

Както бе предрекъл Силк, търговецът не издържа дълго — очевидно трудно понасяше тримата мъже, настанили се на масата срещу магазина му — и когато работниците приключиха товаренето на каруцата, дойде при тях.

— Добре — рече той навъсено, — пет сребърни монети. Но ще вземете само толкова, колкото можете да носите.

— Имай ми доверие — отговори му Силк и отброи парите на масата. — Ще пийнеш ли чаша вино с нас? Наистина е много добро.

Дебелият мъж грабна монетите и си тръгна, без да отговори.

— Ще заключим вместо теб, когато си тръгваме — извика Силк след него.

Търговецът не се обърна.

Щом дебелакът и неговите хора заминаха, Силк заведе коня си да го впрегне в кабриолета, а Гарион и Закат влязоха в магазина.

Малкият кабриолет беше с гюрук и голямо, тапицирано с кожа отделение за багаж отзад, което побра учудващо голямо количество продукти. Взеха сирене, масло, шунка, дебели резени бекон и няколко чувалчета боб. След това запълниха останалото пространство с хляб. Но щом Гарион вдигна една голяма торба с брашно, Силк решително поклати глава и каза твърдо:

— Не.

— Защо?

— Знаеш брашнените каши на Поулгара. Не искам да ги ям всяка сутрин цял месец! Хайде вместо брашно да вземем говеждо месце.

— Но ние няма да можем да изядем всичкото това — то ще се развали — възрази Гарион.

— Забрави ли, че сега имаме две гърла повече за хранене? Видях как ядат твоята вълчица и вълчето. Месото няма да се развали, повярвай ми.

Скоро излязоха от града. Силк се бе изтегнал на капрата, стиснал небрежно юздите в лявата си ръка, а в дясната държеше бутилка вино.

— Така е доста по-добре — каза щастливо той и отпи яка глътка.

— Виждам, че сте имали доста работа — забеляза Белгарат, когато Силк спря кабриолета.

— Трябваше ни нещо, с което да докараме провизиите — обясни Силк доволно.

— Разбирам.

— Надявам се, че сте донесли не само боб — каза Сади. — Войнишката храна взе да става твърде еднообразна.

— Силк измами един търговец — каза Гарион, докато отваряше багажното отделение на кабриолета.

— „Измами“ ли? — възкликна дребничкият драснианец.

— Нима не го направи?

— „Мамя“ е твърде неподходящ глагол за обобщение на цялата случка — каза Силк.

— Принц Келдар — каза Поулгара, докато оглеждаше внимателно провизиите. — Ще бъда честна с теб — въобще не ме интересува по какъв начин си се сдобил с всичко това.

Драснианецът се поклони и рече вежливо:

— Удоволствието е изцяло мое, Поул.

— Какво научихте? — попита Белдин.

— Едно-единствено нещо — и то е, че Зандрамас пак е пред нас — отговори Гарион. — Минала е оттук преди няколко дни. Известно й е, че армията на Урвон приближава откъм планините. Изглежда, войските му се придвижват по-бързо, отколкото предполагахме, тъй като е заповядала на цивилното население да се опита до го забави. Но хората вече не й се подчиняват.