Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Нищо, Келдар — отговори Се’Недра. — Абсолютно нищо.

Гарион спа зле. Трополящият шум в ушите не му позволяваше да се унесе и постоянно прогонваше съня. На сутринта стана в лошо настроение и със зачервени очи.

Завари Дурник в широката кръгла стая в средата на къщата. Ковачът беше прилепил ухо до стената близо до фонтана.

— Какво има? — попита го Гарион.

— Опитвам се да открия откъде идва този шум — отвърна Дурник. — Може би причината е във водопроводната мрежа — та нали водата за този фонтан все трябва да е доведена отнякъде. Тръбата сигурно минава или под пода, или някъде в стената.

— Нима водата в тръбите би предизвикала такъв шум?

Дурник се засмя.

— Човек никога не знае какви звуци могат да предизвикат тръбите за вода, Гарион. Веднъж видях един изоставен град — хората бяха избягали оттам, защото мислеха, че е обитаван от духове. Оказа се, че причината са странните шумове е градския водопровод.

Сади влезе в стаята, отново облечен в пъстрата си роба, блестяща с всички цветове на дъгата.

— Колоритно — отбеляза Гарион. През последните няколко месеца евнухът носеше туника, панталони и къси сендарски ботуши.

Сади вдигна рамене.

— Не зная защо тази сутрин ме мъчи носталгия. — Той въздъхна. — Мисля, че бих могъл да изживея докрай живота си в пълно спокойствие и удовлетворение стига никога повече да не виждам планини. Какво правиш, майстор Дурник? Все още ли разучаваш начините за изграждане на тези къщи?

— Не. Опитвам се да открия коя е причината за този шум.

— Какъв шум?

— Сигурно го чуваш съвсем отчетливо.

Сади наклони глава настрани.

— Чувам песен на птици зад прозореца — рече той. — Наблизо има и приятно ромонящ поток, това е всичко.

Гарион и Дурник се спогледаха замислено.

— Вчера и Силк не можа да го чуе — припомни си Дурник.

— Защо не съберем всички тук? — предложи Гарион.

— Още е рано да ги будим, Гарион. Ще се разсърдят.

— Ще го преживеят. Мисля, че това може да се окаже важно.

Поне Белгарат наистина беше кисел.

— Защо ни събуди, Гарион? — попита той ядосано.

— Ще направим нещо, което би нарекъл експеримент, дядо.

— Прави експериментите си, но губи само своето време, не и нашето.

— Богове, колко сме сърдити тази сутрин — подхвърли Се’Недра.

— Не можах да спя добре.

— Странно. Аз пък спах като младенец.

— Дурник, би ли застанал ей там? — каза Гарион и посочи единия край на стаята. — Сади, ти иди ей там. — И вдигна ръка към противоположния й край. — Ще ви отнема само няколко минути — обърна се той към останалите. — Ще прошепна по един въпрос на всеки и искам да ми отговорите с „да“ или „не“.

— Не мислиш ли, че държането ти е твърде странно? — попита кисело Белгарат.

— Не искам да проваля експеримента, като ви дам възможност да обсъдите всичко предварително.

— Това е правилен научен принцип — одобрително каза Белдин. — Хайде да му дадем възможност да го завърши. Успя да събуди любопитството ми.

Гарион отиваше от човек до човек и измърморваше един и същ въпрос:

— Чуваш ли постоянния шептящ шум? — и в зависимост от отговора молеше всеки да се присъедини към Дурник или към Сади. Експериментът не отне много време и резултатите от него потвърдиха съмненията на Гарион. При Дурник стояха Белгарат, Поулгара, Белдин — и малко изненадващо — Ерионд. При Сади бяха Силк, Се’Недра и Закат.

— А сега ще ни обясниш ли всички тези глупости? — попита Белгарат.

— Зададох на всички един и същи въпрос, дядо. Онези, които стоят при тебе, чуват шума. Хората в другата група не го чуват.

— Разбира се, че го чуват. Почти цяла нощ не можах да мигна заради него.

— Може би затова тази сутрин схващаш толкова бавно — изсумтя Белдин. — Умен експеримент, Гарион. А сега защо не обясниш всичко на вашия недосетлив приятел?

— Не е трудно, дядо — каза Гарион. — Вероятно е убягнало от вниманието ти, защото е съвсем просто. Единствените, които чуват шума, са онези, които притежават по собствените ти думи „талант“. Обикновените хора не могат да го чуят.

— Ще бъда честен, Белгарат — заяви Силк. — Не чувам нито звук.

— А пък аз чувам шума, откакто видяхме град Кел в далечината — добави Дурник.

— Нима това не е интересно? — обърна се Белдин към Белгарат. — Ще направим ли още няколко стъпки напред, или искаш да се върнеш в леглото?

— Не бъди глупав — отвърна Белгарат.

— Добре тогава — продължи Белдин. — Има звук, който обикновените хора не чуват, ала ние го чуваме. Веднага ми идва наум пример за друг подобен шум — а на тебе?