Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

До ушите на Гарион достигна особен звук, който той дълго не можа да разпознае. Беше песента на Кълбото, изпълнена с неописуем копнеж.

Възцари се невероятна тишина, а блестящите звезди се плъзнаха още по-ниско към заснежената земя.

В този миг от къщата долетя плач. Това бе викът на новороденото, ала той не бе изпълнен със смущение и недоволство, както при другите бебета, а преливаше от щастие и неописуемо възхищение.

Кълбото се озари в нежносиньо сияние и копнежът в песента му се превърна в радост. Дурник си пое дълбоко дъх и каза:

— Хайде да отидем долу.

— По-добре да почакаме още малко — предложи Белгарат. — Жените трябва да почистят, пък и трябва да дадем на Поул време да се среши.

— Нямам нищо против косата й да е малко разрошена — бързо каза Дурник.

— Ти не, но тя непременно има. Нека да почакаме.

Странно, ала Кълбото пак запя изпълнената с неудържим копнеж мелодия. Отново се възцари невероятна тишина, нарушавана единствено от радостния плач на новороденото.

Тримата приятели стояха на върха на хълма. Дъхът им, превърнал се в облачета бяла пара, се издигаше в студената нощ. Стояха неподвижно, заслушани в далечните, красиви звуци на детския плач.

— Има силни дробове — рече Гарион на щастливия баща.

Заслушан в песента на чедото си, ковачът се усмихна широко.

В този миг към самотното бебешко гласче се присъедини още едно.

Сега светлината, излетяла от Кълбото, беше истински взрив от синьо сияние, което озари снега около тях, а щастливата песен на камъка заля цялата земя с ликуващите, светли звуци на триумфа.

— Знаех си! — възкликна щастливо Белгарат.

— Две! — възкликна Дурник — Близнаци!

— Просто семейна черта, Дурник — засмя се Белгарат и прегърна ковача.

— Момчета ли са, или момичета? — попита Дурник.

— Че какво значение има това сега? Ако искаш, можем да слезем долу и да проверим.

Ала щом се обърнаха да тръгнат надолу, видяха, че недалеч от къщата става нещо необикновено. Тримата впериха погледи в гигантския стълб от наситеносиня светлина, спускащ се от звездното небе, до който скоро се появи втори лъч — бледосин. В мига, когато двата лъча докоснаха снега, къщата се окъпа в лазурното им сияние. След миг към тях се присъединиха червен и жълт, зелен, лилав и още един странен стълб бляскава светлина, чийто нюанс Гарион трудно би могъл да опише. Най-сетне от небето се спусна огромен лъч от ослепително бяло сияние. Като истинска цветна дъга светлините се подредиха в двора пред вратата на къщата, после отново поеха към небесния свод, обвивайки го в пулсиращо наметало от сияйни, преливащи цветове.

В следващия миг в двора стояха всички богове, присъединили гласовете си към прекрасната песен на Кълбото, за да благословят в могъщ, красив хор този дом.

Ерионд обърна глава и погледна към хълма, на който стояха тримата приятели. Лицето му сияеше от най-чиста и дълбока радост. Той им кимна и каза:

— Елате при нас.

— Всичко вече е завършено — прозвуча тържественият, ликуващ глас на УЛ. — Сега на света ще цари доброта.

С осветени от божествената светлина лица тримата приятели започнаха да се спускат по хълма, за да станат свидетели на това събитие — което, макар и съвсем обикновено, всъщност бе истинско чудо.

И така, настъпи часът да затворим книгата. Ще има още много дни и още много други истории, ала тази вече е завършена.

© 1991 Дейвид Едингс

© 2001 Здравка Евтимова, превод от английски

David Eddings

The Seeress of Kell, 1991

Сканиране и разпознаване: Мая Георгиева, 2006

Редакция: Mandor, 2006

Публикация:

ПРОРОЧИЦАТА ОТ КЕЛ. 2001. Изд. Бард, София. Фентъзи. Роман. Превод: [от англ.] Здравка ЕВТИМОВА, Крум БЪЧВАРОВ [The Seeress of Kell, David EDDINGS] С ил. Формат: 24 см. Страници: 512. ISBN: 954-585-199-6.

Съдържание:

Пророчицата от Кел [The Seeress of Kell]

Ривански кодекс: Древни текстове от Белгариадата и Хрониките на Малореон [The Rivan Codex] / пр. Крум БЪЧВАРОВ

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/970]

Последна редакция: 2007-06-30 22:33:39

Кълбото и Сардионът — Бел.пр.