Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Браво на нея — изказа бурното си задоволство Се’Недра.

— „Единствено в името на мира — продължи да чете Гарион — аз паднах на колене и й направих твърде превзето и пълно с цветисти излияния предложение. Моето красноречие се оказа толкова голямо, че тя реши да склони и да ме приеме за свой съпруг.“

— Мъже! — възмути се Се’Недра.

— „Разходите по сватбата без малко не ме разориха. Наложи се дори да взема пари на заем от един съдружник на Келдар, при това срещу безбожно висока лихва. Разбира се, Ерионд води тържествената церемония по бракосъчетанието, а това, че ме ожени бог, се оказа последният гвоздей в ковчега на моята свобода. Във всеки случай, Кайрадис и моя милост се оженихме миналия месец и мога да кажа, че никога не съм бил така щастлив.“

— О! — въздъхна Се’Недра с треперещ глас. — Това е просто прекрасно! — После веднага посегна към кърпичката си.

— Има още — рече Гарион.

— Продължавай — подкани го тя, бършейки очи.

— „Ангаракските малореанци не бяха особено щастливи от факта, че се женя за момиче от народа на далите, ала проявявайки изключителна мъдрост, не изразиха публично това свое разочарование. Наистина съм се променил, ала не чак толкова много. Кайрадис все още не може да привикне с новото си положение и аз не мога да я убедя, че бижутата и скъпоценните камъни са задължителен атрибут за една императрица. Вместо тях тя предпочита да се закичва с цветя. Придворните дами й подражават раболепно и това всява истински ужас в сърцата на бижутерите от Мал Зет.

Канех се да скъся с една глава своя далечен братовчед ерцхерцога Отрат, но той е такъв жалък глупак, че се отказах от това намерение и го отпратих вкъщи. Вслушах се в едно от предложенията, което ми бе направил твоят приятел Белдин в Дал Перивор, и наредих на този глупак да изпрати жена си в един красив замък в град Мелцен, и му забраних да се приближава до нея до края на живота си. Чувам, че присъствието й в Мелцен се превръща в истински скандал, но мисля, че това й е простено след годините, през които се е налагало да търпи това ограничено магаре.

Това в общи линии е всичко, Гарион. Изпитваме истински глад за новини от вас и останалите наши приятели. Пращаме ви нашите най-горещи поздрави.

Искрено твои:

Закат и императрица Кайрадис

Обърни внимание на факта, че съм задраскал надутата добавка «Кал» към титлата си. Между другото, моята котка отново ми изневери преди няколко месеца. Попитай Се’Недра дали не иска да си вземе някое коте. Може пък и дъщеря ти да пожелае едно малко животинче. Мога да ти пратя две, ако искаш…“

В началото на зимата риванската кралица стана ужасно раздразнителна. Невероятната й сприхавост се увеличаваше правопропорционално на обиколката на талията й. Някои дами буквално разцъфтяват по време на бременността, сякаш са родени само за това, ала очевидно Се’Недра не беше сред тях. Тя хокаше мъжа си, караше се на сина си, а веднъж дори направи един ужасно несръчен опит да ритне невинния в този случай вълк. Той отбягна крака й с лекота, после хвърли многозначителен поглед към Гарион и попита:

„Обидих ли я по някакъв начин?“

„Не си — успокои го Гарион. — Причината е в необичайното й състояние. Раждането наближава, а то винаги прави жените много раздразнителни.“

„А! — рече вълкът. — Човеците са много странни същества.“

„Така е“ — съгласи се Гарион.

Не друг, а самият Грелдик докара Поледра до Острова на ветровете тъкмо в разгара на една страшна виелица.

— Как успя да определиш вярната посока за насам? — обърна се Гарион към облечения в дебели кожени дрехи моряк, докато двамата седяха пред огъня в трапезарията с халби пиво в ръка.

— Жената на Белгарат ми я показваше — рече Грелдик и повдигна рамене. — Тя е забележителна жена, казвам ти.

— Знам.

— Можеш ли да си представиш, че през цялото време, докато бяхме на вода, нито един от моряците ми не близна ни капка? Дори и аз. Не знам защо просто не ни се пиеше.

— Баба ми страда от известни предразсъдъци. Мога ли да те оставя за малко? Искам да се кача да поговоря с нея.

— Не се притеснявай, Гарион — увери го Грелдик с усмивка и потупа пълната си халба. — Тук ми е добре.

Гарион се качи в кралските покои. Жената с кестенявите коси седеше край огъня, галейки кротко ушите на младия вълк. Се’Недра се беше проснала на един диван в твърде неудобна поза.

— Гарион — рече Поледра и подуши въздуха. — Виждам, че си пил. — Тонът й недвусмислено показваше нейното неодобрение.