Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Отдавна не сме се виждали, нали, Гарион? — тихо изрече Брил и грозно се изкиска.

— Назад! — предупреди го Гарион, задържайки ниско върха на оръжието, както го беше учил Барак.

— Знаех си, че ще те уловя някой ден и ще бъдеш сам — каза Брил, без да обръща внимание на меча. После разпери широко ръце и приклекна. Очите му блестяха в светлината на звездите.

Гарион се отдръпна назад и заплашително размаха меча си. Брил отскочи на една страна и момъкът инстинктивно последва движението му с върха на оръжието си. После, толкова бързо, че Гарион дори не успя да го проследи с поглед, Брил се извъртя и удари ръката му. Мечът на Гарион полетя по заледените плочи на каменната настилка. Момъкът отчаяно посегна към камата си.

После в мрака потрепна друга сянка и Брил изсумтя и падна… ала се превъртя по камъните и скочи на крака.

Силк захвърли дрехата на мурга, изрита я да не му пречи и се наведе, разперил широко ръце.

Брил се ухили.

— Трябваше да се досетя, че се мотаеш някъде наоколо, Келдар.

— И аз трябваше да те очаквам, Кордоч — отвърна Силк. — Все се появяваш отнякъде.

Брил светкавично замахна към лицето на Силк, ала дребният мъж с лекота избегна удара.

— Как успяваш да се движиш все пред нас? — попита драснианецът небрежно. — Този твой навик започва да дразни Белгарат. — И се засили да изрита Брил в слабините, ала кривогледият ловко отскочи и се засмя.

— Вие, приятелчета, сте много милостиви към конете. Яздите много бавно. Ние пък не ги жалим и ви изпреварихме. Обаче я ми кажи — как се измъкна от онази яма? Таур Ургас направо побесня.

— Съжалявам, че съм го разстроил.

— Заповяда да одерат пазачите живи.

— Мм, мург без кожа! Интересно.

Изведнъж Брил бързо полетя напред, протегнал двете си ръце, ала Силк избегна атаката му и стовари ръката си върху гърба му. Кривогледият отново изсумтя, ала бързо се преметна по камъните, изправи се и неохотно призна:

— Май наистина си толкова добър, колкото разправят.

— Ами хайде да си премерим силите, Кордоч — покани го Силк с отблъскваща усмивка и се отмести от стената на кулата, непрекъснато движейки ръцете си. Гарион със свито сърце наблюдаваше как двамата се въртят в кръг един срещу друг.

Брил отново скочи, опитвайки се да нанесе удар с двата си крака, но Силк се провря между тях. Двамата се претърколиха и отново скочиха на крака. Още докато се изправяше, Силк светкавично протегна лявата си ръка и удари Брил по главата. Кривогледият се олюля, ала успя да се извърти и да ритне Силк по коляното.

— Техниката ти е отбранителна, Келдар — изскърца със зъби Брил и тръсна глава. — Това е слабост.

— Просто различие в стила, Кордоч — отговори Силк.

Брил посегна към очите му, ала Силк блокира ръката му и нанесе светкавичен ответен удар под лъжичката на противника си. Брил обаче успя да го подкоси и двамата паднаха върху замръзналите камъни, но отново скочиха. Ръцете им си нанасяха удари по-бързо, отколкото очите на Гарион успяваха да проследят.

Грешката беше толкова проста, толкова незабележима, че Гарион дори не беше сигурен дали въобще е била грешка. Брил нанесе внезапен удар срещу лицето на Силк — може би стотни от секундата по-бавен или пък милиметри по-надалеч, отколкото би трябвало — и ръцете на Силк профучаха нагоре и сграбчиха в мъртва хватка китката на противника. В същия миг драснианецът се претърколи заднишком към парапета. Изваден от равновесие, Брил полетя напред… и изведнъж краката на Силк се изправиха, отхвърляйки едноокия със страшна сила. Брил отчаяно възкликна, профуча над парапета и полетя в мрака зад стената. Чу се заглъхващ писък, заглушен от друг, долетял от храма на Торак.

Силк се изправи, погледна през ръба и после пристъпи към Гарион.

— Силк! — възкликна момъкът и сграбчи с облекчение ръката на дребния мъж.

— Какво стана? — попита Белгарат, току-що появил се иззад ъгъла.

— Поговорихме си с Брил — отвърна Силк, докато навличаше мургската одежда.

— Пак ли? — попита раздразнено Белгарат. — Какво направи този път?

— Ами май беше решил да се научи да лети — отговори Силк със самодоволна усмивка.

Старецът го изгледа озадачено.

— Е, не го правеше твърде добре — добави Силк.

Белгарат сви рамене.

— Може би ще опита пак.

— Всъщност няма чак толкова много време. — Силк се наведе над парапета.

Някъде много отдалеч — ужасно отдалеч — като че ли долетя слаб, приглушен трясък; след секунда до ушите им достигна още един.