Дейвид Едингс - Поулгара — магьосницата

Тя въздъхна. В душата й се бореха цял куп неприятни подозрения. После хвърли поглед към отражението си в зацапаното огледало на своя син и леко докосна тъмночервената си коса с пръсти.

— Е, какво пък — изсумтя, — поне никой не оспорва, че съм по-хубава от него.

Още като го каза, разбра колко жалко успокоение беше това и се разсмя. После отпусна примирено ръце.

— Предавам се — пророни през смях.

После се измъкна тихо от леглото, подпъхна завивката под брадичката на сина си и леко го целуна.

— Лека нощ, сладък мой принце — прошепна. След това, без да знае защо го прави, разроши козината по главата на Вълка. — И на теб също, приятелю.

Вълкът тъжно я погледна със златистите си очи и после направи нещо напълно неочаквано — близна я по бузата с влажния си грапав език. Се’Недра се изкиска против волята си и се опита да изтрие бузата. Сетне протегна ръце и прегърна главата на Вълка.

Накрая кралицата духна лампата, измъкна се на пръсти от стаята и внимателно затвори вратата след себе си.

Вълкът продължи кротко да лежи в краката на Геран, вперил златистите си очи в гаснещите пламъци на огъня. Всичко сякаш вървеше точно както трябваше да бъде. Затова вълкът се протегна доволно, изопна муцуна върху предните си лапи и отново заспа.

© 1997 Дейвид Едингс

© 1997 Лий Едингс

© 1999 Анелия Янева, превод от английски

David Eddings, Leigh Eddings

Polgara the Sorcerer, 1997

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2010

Издание:

Дейвид и Лий Едингс. Поулгара — магьосницата

Редактор: Лидия Манолова

ИК „Пан“, София, 1999

ISBN 954–657–535–5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15586]

Последна редакция: 2010-03-06 19:00:00

Така е в книгата, но вероятно е грешен превод; по-логично е „Зедар ще доведе Ерионд“. Бел.Mandor.