Дейвид Едингс - Поулгара — магьосницата

— Какви новини донесе капитан Грелдик? — обърна се кралицата към баща му.

Геран познаваше този черекски морски вълк и много го харесваше. Майка му, обаче, никак не одобряваше капитан Грелдик. Както забеляза Геран, нито една жена не одобряваше капитан Грелдик. Те всички смятаха, че той има ужасни обноски и което е още по-лошо — изобщо не се притесняваше от това.

— О, добре, че ме подсети — подхвана баща му. — Той казва, че Велвет чака бебе.

— Силк ще става баща ?! — възкликна майка му.

— Така поне твърди Грелдик.

— Тогава ще трябва изцяло да променим представите си за бащинството — разсмя се майка му.

— След като Силк и Велвет са му родители, отсега можем да предвидим каква ще е бъдещата професия на бебето.

Геран пропусна тази част от разговора, защото точно в този момент си блъскаше главата над една дилема. След банята беше облякъл хубав халат с джобове — дълбоки и достатъчно големи, за да поберат и прикрият спанака от чинията му, докато не намери подходящо място да го изхвърли. Слабата страна в този план беше, че майка му имаше лошия навик да му пребърква джобовете внезапно без никакво предупреждение.

Принц Геран би могъл също така да се заинати и да седи на трапезата, без да докосва спанака до късно през нощта или чак до утрото на следващия ден, но напоследък вечерите бяха най-вълнуващата част от деня. От няколко месеца насам неговата майка му четеше всеки път преди да заспи. И това не беше някоя обикновена книга. Тази история беше написана от леля Поул и той познаваше повечето от хората, за които ставаше дума на последните й страници. Беше виждал Барак и Силк, Лелдорин и Мандорален, Дюрник и кралица Порен, Хетар и Адара. Книгата на леля му Поул приличаше на истинско семейно тържество.

— Нахрани ли се? — попита го майка му, когато той остави вилицата настрана.

— Да, майко.

— Днес беше ли послушно момче?

Геран се зачуди какво би сторила майка му, ако каже „не“. Той обаче благоразумно реши да не рискува.

— Даже много добро, мамо — отвърна. — Не съм счупил нито една вещ.

— Удивително — отговори тя. — А сега сигурно искаш да ти почета.

— Ако това не ти създава големи грижи, майко — Геран беше научил колко е важно да бъде любезен, когато иска да получи нещо.

— Добре тогава — каза майка му. — Сега се мушкай в леглото. Щом сложа Белдаран да спи, ще дойда при тебе.

Геран се изправи на крака, целуна баща си за лека нощ и се отправи към стаята. Постави лампата на ниската масичка до леглото си и хвърли бърз преценяващ поглед наоколо. Не беше чак толкова зле, но за да е съвсем спокоен, той срита разхвърляните по пода вещи под леглото.

— Вълкът е любопитен защо правиш това всяка вечер? — попита четирикракият му приятел.

— Това е нов обичай — отвърна Геран, размърдвайки уши с пръстите на ръцете си. — Човекът си мисли, че ако майка му не види какво се търкаля по пода на неговата стая, няма да му се кара за това.

Вълкът провеси език, което значеше, че се смее.

— Вълкът забеляза, че ти се учиш много бързо — каза той. После без никакво усилие скочи на леглото, прозя се и се сви на кравай, докато не заприлича на космата топка. Така правеше винаги преди да заспи.

Принц Геран се огледа за последен път и реши, че стаята му е съвсем прилично подредена. Понякога вещите го затрупваха до уши. Четенето на майка му притежаваше само един недостатък — тя вече имаше повод всяка вечер да прави щателни проверки на реда и чистотата. Геран беше убеден, че е обзета от нездрава мания за ред. Той неведнъж се беше опитвал да й обясни, че ако нещата му са разпилени по пода, може на мига да открива онова, което му е нужно. А ако ги подреди и прибере, както тя настоява, би му отнело часове да търси някой предмет, а накрая всичко отново ще се озове отново на пода. Тя всеки път го изслушваше търпеливо и всеки път повтаряше доста изтърканата си от употреба заповед „Разчисти тази кочина!“

Не след дълго в стаята дойде и майка му. Носеше книгата на леля му Поул под мишница. Тя разсеяно почеса Вълка по ушите, а той за кратко отвори златистите си очи и признателно размаха опашка. После пак задряма. Вълкът призна пред Геран, че е много привързан към майка му. Но неговата порода не показваше никога чувствата си, защото смяташе това за лош вкус.

Майка му също се изтегна на леглото, но преди това набухна струпаните от Геран възглавници. После подпъхна крака под завивката.

— Добре ли се затопли? — попита тя.

— Да, майко, всичко е върхът.