Мишел Гримо: Народът на моретата

— Аз не съм роден горе, Цила. За мен нещата са по-различни. Като видиш, ще разбереш!

— За колко време ще стигнем?

— Ето, на това вече мога да ти отговоря, Надир! Имаме цели три дни път, като спираме през нощта. Зная, че сте изтощени, но предпочитам да тръгнем възможно най-скоро. След изчезването на сферата не е хубаво да се въртим наоколо! Няма да се учудя, ако дойдат роботи да претърсят платото и да открият моята машина.

Няколко минути след това машината се носеше с пълна сила. Тримата й пътници се сменяха на пулта за управление до следващата хижа, на десетина часа път…

Късно вечерта четири робота се завъртяха около изоставения ял. Пребродиха платото, за всеки случай пръснаха експлозив в четирите основни посоки и се упътиха към лагера с празни ръце.

Те прекосиха широкия океан, промъкнаха се между два континента и откриха прекрасни води сред фееричен декор. Между ярки плетеници от червени корали, колонии от розови до сини кожести корали и пурпурни морски гъби пасяха необикновени риби с ярки багри — някои на ивици, други на петна, трети — украсени с многоцветни пера или нежни воали. Те видяха хидроиди, разтварящи се като безценни букети, големи рогови корали с алени ветрила…

Но най-прекрасното все още им предстоеше. Като преминаха едно дефиле, стигнаха до някаква тераса и под тях се откри невероятният град — чудно осветен, разположен на обширно плато.

Ксуан облече най-хубавите си дрехи. Ако всичко бе вървяло добре, Цила трябваше да пристигне този ден и той искаше да я посрещне както подобава. Сложи бял панталон от акула, който обгръщаше тялото му като втора кожа. После се спря на една туника в преливащи цветове, тъкана с влакна от морски растения. Фини сандали завършваха облеклото му. Беше работил двойно предните дни, за да бъде свободен и да посрещне Цила. Спомни си за майка си Хан и помръкна. „Може пък някой ден?“

Радостта, че ще види отново Цила, пропъди поне за малко мъката му.

Той хвърли последен поглед на съседния апартамент. Щеше да се хареса на сестра му — беше сигурен. Блестящата мозайка от черни корали се открояваше между пръснатите безброй яркоцветни възглавници. Системата от камери около главната стая, характерна за лагерите, бе запазена, подобрена и направена като за обикновени хора. Освен камерата-кухня, отговаряща на предназначението си, всички останали стаи бяха съобразени с вкуса и начина на живот на номадите — почти без мебели, но с много килими. Цяла една стена беше аквариум, където сред богата пищна растителност се стрелкаха пъстри рибки.

Ксуан отвори вратата и излезе на прага. Неговият апартамент и този, който бе предназначен за Цила, бяха разположени на един грозд от зелени модули над завоя на реката в центъра на града. Усмихнат, той се спусна по стълбата, водеща към улицата, която се виеше между жилищата.

„Бих искал да видя Цила, като влезе в града!“ Щом се озова на покритото с вулканични плочки шосе, той се смеси с тълпата на минувачите и с широки крачки се упъти към каналите на базара. От време на време минаваше някой глисер от обществения транспорт, пълен с хора. Ксуан се отдръпваше, за да му стори път, след туй продължаваше. От кея на най-близкия канал той нае една малка пластмасова моторница — цвета на квартала, и се насочи към магазинчетата. Спря се пред павилиона за антики и скочи на земята. Тук зеленият цвят на модулите преминаваше постепенно в тъмно виолетово.

Управителят на павилиона го позна и го посрещна с широка усмивка.

— Е, Ксуан, значи реши най-после, че тази рядкост на рядкостите, дето ти предлагам, си струва дванадесетте жетона.

— Решил съм най-вече да те вразумя, Тох! Пастирите всеки ден донасят книги като тази! Няма да ти дам повече от осем жетона.

Тох вдигна очи към небето и се закле във всички морски чудовища, че не може да отбие и жетон от цената на една тъй необикновена антика. Въпреки това той покани Ксуан да седне до ниската масичка, предложи му чаша лике и извади от една витрина въпросния предмет… Това беше албум от изкуствена материя, пълен с фотографии на много стари, днес вече забравени градове — повечето съвсем ясни.

— Виж… Дори обясненията са написани на мъртъв език! Специалистите твърдят, че албумът е от двехилядната година!

— Може би… Готов съм да направя големи жертви, за да отпразнувам пристигането на сестра си, но не мога да си позволя такава лудост! Дванадесет жетона!

— Сестра ти пастирка ли е?