Мишел Гримо - Народът на моретата

Надир рязко излезе от яла. Той не можеше да остане така и пасивно да чака смъртта!

„Трябва да има някакво разрешение! Длъжен съм да го намеря! Трябва да намеря…“

Той обиколи яла, в който Цила стоеше отчаяна. Обхванат от ярост, Надир тръгна към кълбата, размахвайки неприлично юмрук. Неговият отстъпи, а роботът на Цила остана неподвижен, защото младата жена не бе помръднала.

За част от секундата Надир остана смаян от откритието си. Как не се бе сетил по-рано? Беше намерил решението!

Той пристъпи и внимателно хвана пазача на Цила. Младата жена се бе обърнала и го гледаше поразена. Надир й направи знак да не мърда.

„Първо да унищожа системата за самовзривяване. После ще видим!“

Прожекторите на яла, захранвани от самостоятелна батерия, широко осветяваха платото, върху което падаше лазурна светлина откъм близката повърхност на водата.

Надир внимателно се зае с антените на робота. Опипа ги търпеливо една след друга и намери това, което търсеше: две от тях бяха напълно неподвижни. Какво да прави? Всяко движение можеше да предизвика гибелната експлозия… Надир се наведе да ги огледа отблизо. В основата на неподвижните придатъци той видя ясно отбелязано едно очертание — четвърт кръг със стрелка.

„Точно това е! Следвайки посоката на стрелката с магнитен ключ, се сваля взривателят на бомбата!… Скутерът!“

Той заплува към машината и яростно заразбива електроинсталацията. Все някъде трябваше да има магнит — при двигателя и в тази плетеница от жици и десетки платки! Най-накрая намери това, което търсеше, и го размаха победоносно пред слисания поглед на Цила. Извади резервни лампи и се върна при червеното кълбо. Леко, без да допира, той придвижи магнита по посока на стрелката. Почувствува, че вътре в кълбото друга, също такава част следваше хода на неговата… Надир я завъртя докрай, после започна същото с другата антена…

Накрая енергично изтръгна едната… Със странен звук водата нахлу през отвора. Надир разбра, че вътрешността на робота е вакуум… От само себе си, без никакво усилие кълбото се разтвори на две полусфери, с напълно наводнен микропроцесор! За всеки случай Надир изтръгна всички кабели. Той се изправи победоносно. Бе освободил Цила!

Дежурните следяха последния етап от операцията „засичане по видеофона“. Значително увеличена, на екрана се разстилаше част от картата на 118 сектор от океана.

Шест червени точки премигваха и се придвижваха незабележимо. Контрольорът обясняваше зад кадър:

— Двете точки на североизток — събирачи на планктон са в нормално положение; тази в южния център е също пастир. Другите трима са подозрителни и по-точно югозападният, който току-що застана на едно място, след като доста се бе движил. В момента се стараем да определим произхода му.

— Момент, става въпрос за двама, а не за един беглец!

— Много често, най-вече когато двама или трима души се движат с един двигател, точките се наслагват…

— В такъв случай…

Внезапно пронизителна сирена изпълни залата и в същия момент една синя сигнална лампичка светна в сектор 118.

— Какво става?

— Една сфера престана да предава, което значи, че е обезвредена.

— А тези точки!

— Това, което ви казах, господине — два сигнала се бяха насложили.

Сирената утихна, замлъкна и коментаторът продължи:

— Северозападната точка е извън подозрение — ЕИМ я свързва със скотовъд номер 904 от проходите, който е напуснал хижата си!

Надир отнесе при Цила безобидните вече сфери. Посочи й с пръст двете резки, стрелката, после й подаде магнита. Тя го взе с изкривено от страх лице и заплува енергично към другия робот. Надир седна на свой ред на пейката в яла, като се стараеше да не мисли колко време им остава да живеят!

Нямаше вече никаква представа за изтеклите минути; стори му се, че свалянето на взривателя на първата бомба трая часове… бордовият часовник сигурно се захранваше заедно с прожекторите, защото и той бе спрял.

Със свито гърло и треперещи ръце Цила затвори очи и си наложи спокойствие.

„Хайде, хайде! Сега не е време за колебания!“

Тя внимателно завъртя кълбото, търсейки посочените от Надир означения. Доста бързо намери първото. С отмерен жест и много предпазливо, както младият човек й беше показал, тя описа с магнита четвърт кръг, докато го доведе до ограничителя.

Половината от работата беше свършена. Тя затърси спокойно другото означение.

„Ето го, най-после!“