Мишел Гримо - Народът на моретата

Седнаха в малката аеродинамична машина, затвориха остъкления люк над главите си и безшумно потеглиха. Надир махна няколко пъти на Олаф за довиждане, насочи се към югозапад и включи двигателите на пълна мощност.

Силните фарове разкъсаха тъмнината и ялът се понесе напред. Роботите-пазачи ги следваха от разстояние…

Огромната зала кипеше от напрегната работа. Хиляда и сто специалисти работеха там, наведени над хиляда и сто електронноизчислителни машини. Срещу им цяла стена беше заета от релефна карта на морския свят по която милиони различно оцветени светещи точки се движеха, премигвайки. На централния пулт за управление един от дежурните началници махна обезкуражено с ръка.

— Докато не сведем засичането до един час, бегълците ще ни се изплъзват под носа!

— Да можехме да принудим отговорниците да ни дадат регистрационните номера на бегълците от екипа им, за пет минути ще ги унищожим!

— Невъзможно! Няма край инатът на тия диваци!

— Чудя се как се справят с малките роботи! Все пак това са истински шедьоври…

— Драга 876-АУ, крайно време е като че ли да ги преработим и да предоставим на нашите подводни работници по-усъвършенствувани пазачи!

Младата безименна, към която тези думи бяха адресирани, доби замечтан вид и заяви:

— Знаете ли, че според последната статистика успешните бягства от лагерите се изчисляват на двеста хиляди? Но къде отиват тогава?

— Къде! Стават скитници! Тия хора го имат в кръвта си!

— Зная, че това е официалното ви твърдение, но никак не ми се вярва… Редовно изчезва по някой от нашите роботи-детективи…

— Е и?

— Е и? Да приемем, че са успели да построят няколко хижи в необитавана зона — така бихте си обяснили изчезването на строителни материали — какво повече могат да направят? Само с рудните ресурси от дъното не могат да създадат мощност, която да застраши един ден Международната федерация!

— А ако лагерите прекратят работата си един ден? Те изхранват цялото население на слънчевата система — девет милиарда души! — положението няма да бъде особено добро… Но няколко групи работници от Венера ще бъдат достатъчни да укротят размирниците! И вярвайте ми, трудностите на една война в океана няма да уплашат юначагите от школата на Венера!

— С други думи, за да усмирите разбунтувани каторжници, вие ще използвате други каторжници? Опасна игра…

Видеофонът на пулта прекъсна спора. Един от дежурните запали екрана. Появи се лицето на млада контрольорка.

— Господине, завършихме засичането на всички работници от сектор 118. Те са деветдесет и осем. Естествено, ние не знаем съответните им дълбочини…

— Добре. Повикайте ме, щом узнаете нещо повече!

Екранът угасна. Друг дежурен, дошъл от любопитство, попита:

— Какво искат още? Сигурно не е трудно да проверят деветдесет и осем души!

— За тази цел трябва да се съберат работните планове на всички предполагаеми работници в дадения сектор и околните му. Трябва да се има предвид и движението на пастирите. След това ЕИМ ще бъде в състояние да даде кривата на логичните придвижвания на всеки един от тях… Всеки, който се е отклонил от нея, ще бъде заподозрян. И тъй като винаги остава нещо непредвидено, ще се наложи още една проверка, преди да можем със сигурност да ликвидираме нашите бегълци!

Два часа и четиридесет и пет минути след започването на операцията по засичането контрольорът повика мостика:

— Засякохме девет съмнителни пункта, господине. Сега започваме с ЕИМ елиминирането…

Бяха изоставили пастирската талига точно по обяд. Тоест, вече два часа и двадесет и пет минути напредваха с всичка сила. От един час безименните бяха предупредени за изчезването им…

Всичко вървеше добре. Малкият ял се носеше към целта и младите съпрузи започваха да приемат премеждието си като развлекателно пътуване.

Разбира се, не ставаше и дума да се вдигнат нагоре, където всеки момент можеха да бъдат засечени. Заповедите в това отношение бяха изрични. Изведнъж фаровете осветиха далеч напред някаква хижа. И за това имаха точно указание: трябваше да я избягнат на всяка цена.

Надир обърна машината и това го вкара в едно дефиле между две вериги от високи планини. То изведнъж се стесни. Наложи се Надир да намали скоростта. Цила хвърляше от време на време тревожни погледи нагоре: скалите сякаш се съединяваха!

Надир с облекчение забеляза края на гърловината, но веднага сърцето му се сви в тревога. Излазът от тях представляваше една единствена тясна пролука. Щяха ли да преминат? Младият човек намали припряно яла, за да прескочи една скална гърбица. След туй той едва-едва напредваше, насочвайки яла ту надолу, ту нагоре, за да си проправи път между неравните и все по-тесни стени. Най-после пролуката! Надир поведе внимателно машината. Бордовете й леко се отъркаха о камъните и докато Цила вече се смееше с облекчение, мислейки, че са се отървали, ялът внезапно зацепи!