Мишел Гримо - Народът на моретата

— Да — охолен живот, девствена и безкрайно великодушна природа!

Олаф се усмихна и очите му се свиха в две дълги цепки.

— Харесвате ми вие двамата. Бързо схващате! На някои от нашите им трябват една или две години, додето погледнат обективно на морето…

— Знаеш ли, нищо подобно не чувствувахме в лагера — призна Цила. — Мътната вода без растителност… нищо общо с това тук!

— Рано или късно всички скитници откриват гледката, която е сега пред очите ви! Един ден всичко това ще ви принадлежи и свободно ще се разхождате из него.

Надир погледна с възхита другаря си. Цила и той нямаха нито вярата, нито ентусиазма му — не беше минало много време от залавянето им! И все пак те тръгваха първи, а Олаф със завидна жертвоготовност като Арп и толкова други още оставаха, за да организират свободния живот, който те самите може би никога нямаше да видят…

Олаф отгатна мислите на Надир.

— Не се грижи за нас, Надир. И нашият ред ще дойде! Ти и Цила ще бъдете сто пъти по-полезни там! Във връзка с това трябва да ви дам някои обяснения, преди да стигнем. Ще поставим капан за акули. Щом роботите затворят мрежата с животните, вие ще излезете през шлюза. Не и преди това, ще уплашите дивеча! Във външното отделение, в задната част на талигата ще намерите двуместен свръхбърз атомен ял… Като го включите на най-голяма мощност, би трябвало за четири часа да ви отведе до мястото на срещата. Мине ли това време, горивото на двата микрореактора ще се изчерпи и машината вече няма да ви служи за нищо. Ще чакам час и половина, след като тръгнете, и тогава ще сигнализирам за изчезването ви. Повече не бих могъл! На безименните ще им трябват още три, додето ви идентифицират и открият къде сте. Щом го сторят, ще заповядат на вашия робот-пазач да ви унищожи. С една дума, много важно е да не закъснявате и да пристигнете навреме, за да може вашият водач да ликвидира тези мръсни машинки, преди да са се обърнали срещу вас! Ако се случи нещо непредвидено, ялът ви има и допълнителна свръхмощност. Тя, за съжаление, се изразходва за много кратко време! Използвайте я само в краен случай!

— Всичко ще бъде наред! — увери го Надир.

— Дано! Имате само половин час в запас, а това е малко!

— Не бой се, Олаф! Яка ни е кожата! — рече Цила с радостен смях.

Надир бе очарован да чуе отново този от месеци забравен смях. Премеждието, което ги чакаше, не беше безопасно! Ала то караше да заблестят в очите на Цила всички огньове на надеждата.

— Ето че стигнахме! — съобщи внезапно Олаф, забавяйки постепенно ход.

Когато спряха, Олаф поговори по микрофона с хората от задната кабина.

— Намираме се в зоната, извадете мрежите и стръвта.

За няколко минути хората-риби се озоваха във водата, прикривайки с водорасли мрежата, която роботите раздипляха. По същия начин скриха и машините, сетне хвърлиха в капана голям куп прясно нарязана риба. Прибраха се в талигата, която се отдалечи, а после спря на достатъчно разстояние, за да не изплаши дивеча.

Олаф насочи една антена и тогава светна малък вътрешен екран, в който сцената много ясно се наблюдаваше.

Няколко малки и други средно големи риби дойдоха първи, привлечени от мириса на месото. Появи се една, сетне две сенки бавно заплуваха над стръвта и най на края все още предпазливо се появи първата акула — дълга, синя, страшно силна и бърза. Няколко минути по-късно нахлуха всички! Десетки продълговати фигури се нахвърлиха на храната и обхванати от бяс, започнаха да си отнемат едни други парчетата месо, като се раняваха взаимно.

Водата се обагри в червено и така привличаше и други акули към плячката. Олаф натисна половин дузина бутони, после се обърна към Надир и Цила:

— Току-що дадох заповед на роботите да затворят капана… Бъдете готови!

Надир и Цила бяха нахлузили вече костюмите си.

— До скоро виждане, братко — каза Цила с леко треперещ глас.

— Дано имате късмет!

Надир стисна силно ръката на Олаф. Те минаха в голямата задна кабина. След като се сбогуваха с хората-риби, минаха в шлюза и зачакаха.

— Тръгвайте!

Леко променен от високоговорителя, гласът на Олаф ги накара да трепнат. Надир взе Цила в ръцете си и я целуна по очите. Помогна й да намести шлема си и оправи своя, докато шлюзът се пълнеше.

Навън чакаха кълба-пазачи. Две от тях последваха младите хора.

Мислейки за кръвожадната сцена, която се бе разиграла недалеч оттук, Надир побърза да извади яла — съжаляваше, че организацията не разполага със сериозно оръжие…