Григор Гачев - Ортодокс

— Значи моят свят и този свят са нещо като села, Възелът — като околия или Митрополия, а цялото човечество — като Патриаршията?

— Точно така. Бързо схващаш.

— И значи вие сте нещо като околийския владика, или като Митрополит? И като него разпореждате на местните свещеници какво да правят? А имате ли си Патриарх, който да ви нарежда какво да правите? А служите ли Коледни и Великденски служби? Или очистителни? Всъщност, вече знам, че вие ни пращате караконджолите и самодивите — а имате ли си някакви ваши? Ако да, кой ви ги праща? И те също ли са изследователи на някого? А Господ един ли е за всички светове, или всеки си има свой Господ? Ако всеки си има свой, се събират по… десетина Коледи и Великдени на ден! Как смогвате да ги служите? Затова ли трябва да сте шестима? Впрочем, Христина ми е казвала, че Коледите са по едно и също време! За да ги служите всичките наведнъж ли?

— Ммм… — Отговорникът премига. — Да излезем ли да хапнем нещо? Вече е обед.

В този момент входната врата хлопна.

— Тук ли си, глупчо?

— Не съм ти глупчо. И имаме гости.

— Пак някой гениален шахматист, нали? — Христина надникна в стаята ми с нос, вирнат до тавана. Видя дъската във въздуха и се ухили. — Колко пъти ви би Петърчо?

— Христина, гостът ни е…

— Залагам си компютъра, че не сте успели да му вземете игра. И че няма и да успеете.

— Христина, запознай се с…

— Тебе пък кой те научи да си включваш компютъра?

— Гостът ни знае как да го включи. Това е Отговорникът на Възела ни.

— А пък аз съм Пипи Дългото чорапче. Как се казвате, и кой сте наистина? И… Ама компютърът му имаше парола! Аз лично я сложих…

— Извинявам се. Не забелязах — сви рамене Аугментираният.

Христина премига.

— Значи… значи сте Аугментиран?… И наистина сте Отговорникът на Възела?! За пръв път виждам Отговорник на Възела на живо!

— А колко умрели си виждала досега? — полюбопитствах аз. — Била си на погребението на някой предишен ли?

— Не ми се вярва — усмихна се Аугментираният. — Последното погребение на Отговорник на нашия Възел е било преди към четиристотин години.

— И оттогава до вас не е имало отговорник ли?

— Длъжността изисква шестима души непрекъснато.

— Значи сте на четиристотин и отгоре години?! Или на шест пъти по толкова? Ох! Христина, ако ме ритнеш още веднъж…

— Твой ред е да куцаш — заяви кръвожадно Христина. — И не задавай нетактични въпроси!

— Нищо нетактично, Христинче — намеси се Отговорникът. — Наистина съм на много години… — Той внезапно спря на средата на изречението. На вратата беше застанала мама. Погледът й можеше да накара и околийски владика да си глътне езика и да отстъпи. Че май и митрополит даже.

Погледаха се известно време. Накрая тя заяви:

— Имахме някаква уговорка.

Христина зяпна.

— Можем да поговорим насаме — отговори спокойно гостът. — Нека първо обядваме.

Докато мама сервираше, Христина остави нещата си и се преоблече. Обядът мина в пълно мълчание. След него мама и Отговорникът тръгнаха към стаята й. Още преди да са влезли, Христина ми изшътка и ме повлече към своята стая. Притвори вратата плътно и бързо включи компютъра си. На него се показа стаята на мама. Двамата с гостенина седяха и се гледаха безмълвно.

— Докато се преобличах, се обадих от нейния компютър на моя и оставих отворена връзката. Така можем да ги следим — поясни Христина.

Аугментираният измъкна от джоба си и подхвърли на мама нещо като бобено зърно. Тя го перна обратно, то отскочи от стената, след това от вратата и тупна в кошчето за боклук. Не бях подозирал, че е толкова ловка.

— Все същата бунтарка — поклати глава той.

— Имахме уговорка, татко.

Очите на Христина щяха да изпаднат. А и аз си глътнах езика.

— Спазвам я. Нито ще те карам да се връщаш, нито ще агитирам децата.

— Тогава?

— Да проверя някои неща за Петърчо. Част от работата ми е.

— Имаш други начини. И не си по шаха. Пак някоя мръсотия! Посмееш ли да ги намесиш…

— И мои внуци са — каза тихо Аугментираният. — Успокой се. На твоя страна съм.

— Била съм Аугментирана, знам колко мога да ти вярвам.

— Наистина съм… Имам още половин час. Може ли да изиграя още една-две игри с Петърчо?

Мама кимна. Отговорникът стана и излезе от стаята. Христина бързо махна изображението на компютъра — миг преди вратата на нашата стая да се отвори, точно в момента, когато мама избухна в плач.

— Нещо интересно ли гледахте? — усмихна се широко Аугментираният.