Григор Гачев - Ортодокс

— Никакъв шанс — поклати дълбоко глава татко. — Три часа му обясняваха в шахклуба какво са компютрите, и нищо не излезе.

— Глупчовци — заяви Христина. — Толкова е просто…

— Нали? Хайде тогава умната ни дъщеря да се пробва да го докаже. А ако не може, ще е ясно кой е глупчо. Нали, Мария?

Христина хвърли на баща си унищожителен поглед. След това ми махна с ръка:

— Ела в стаята ми.

— Да не би да му го обясни вече? Няма и десет минути — изненадано заяви татко.

— То наистина било просто, татко. — обадих се аз. — Да ми бяхте казали, че е като божиите заповеди, веднага щях да се оправя. Пишеш указания — компютърът ги изпълнява, и толкова! Останалото става от само себе си.

Татко и мама се спогледаха.

— Казах ли ви, че в клуба са глупчовци! — заяви гордо Христина, видя вишневото сладко и се заоглежда за лъжица. Напразно — нейната лежеше на пода зад мен. Наложи се да бърка с пръсти.

— Я да видим колко си му обяснила — заяде се татко. — Петърчо, я кажи на какво се базира принципът на Тюринг?

— Той какъв е?

— Хе-хе… Че ако отговорите на машина не могат да се различат от отговорите на човек, значи машината наистина мисли, както мисли човекът.

— Как на какво се базира? Мисленето на човека и на машината е на еднаква основа. Би било странно да е иначе.

Татко зяпна. Даже мама май се посмути.

— Я виж ти! Христинче, да не си образователен гений? Принципът хич не е прост.

— Какво му е сложното? И едното, и другото се движи от волята на Бога. Защо да са различни?

— Хм… А няма ли все пак разлика между човека и машината? — усмихна се мама.

— Има, естествено. Човекът има душа, машината — не.

— Нали уж бяха на еднаква основа… — започна колебливо татко.

— Мисленето им да. За душата не бяхме говорили.

Мама и татко се спогледаха. Христина прехапа устни.

— Може да съм от село, ама не съм тъп като бивол! — заявих гордо. — А какви са все пак тези Аугментирани? Защо са им присадени компютри? Какво трябва да изпълняват? И не могат ли да го изпълняват и както са си на масите, като тоя на Христина?

— За да помнят много повече и по-бързо, да мислят много по-бързо, да знаят всичко, което знаят хората изобщо, да могат само с мисъл да управляват какво ли не. Да живеят почти вечно, никога да не спят… трудно е да се изброи всичко — поучително започна татко. — Направо са свръхчовеци.

— Значи сигурно е страхотно да си Аугментиран!

— Не съвсем. Има Аугментирани, които се отказват от аугментациите и стават Стандартни. Тоест, обикновени хора — обясни мама.

— Трябва да си пълен идиот, за да го направиш — заяви Христина. — Ако можех да стана Аугментирана…

Мама помръкна.

— А мога ли да видя някъде Аугментиран? — попитах аз.

— Имам чувството, че ще е доста скоро — въздъхна мама.

— А как им присаждат компютрите — като пъпки или като калеми? И те после как растат? На главите ли им ги присаждат? Или другаде?

— Отче наш, който си на небето… — промърмори татко.

— И като Христина стане Аугментирана, ще й поникне компютър на главата ли? Или ще е както с джанките — ще й отрежат главата и ще й сложат компютър вместо глава? И тогава повече ли ще се разбира с компютрите отсега, или по-малко?

Мама дръпна приборите си по-настрани точно навреме. Татко не беше толкова бърз, и още една лъжица профуча покрай ухото ми и остави червено петно на бялата стена.

— Добре, че си при тези мама и тате — заявих аз. — Да го направиш това пред другата ми мама, и като хване точилката, после една седмица няма да можеш да седнеш. Да видиш как ще те възпитат.

— Идеята не е лоша — отбеляза татко. Мама прихна.

Христина почервеня, стана и заобиколи масата. Замахна да ме ритне и улучи крака на стола. Изохка, изгледа ни унищожително и излезе на куц крак от трапезарията.

На сутринта беше забравила, че ми е обидена. Мама се погрижи да я прати на училище навреме, и отиде на работа. Татко още се стягаше, когато звънецът звънна.

— Кой ли може да е? — промърмори татко и тръгна към вратата. Последвах го. — Само да не е пак Гунар. Ще закъснея…

На вратата стоеше симпатичен плешив чичко. Татко зяпна, след това мигновено се разплу в усмивка:

— Заповядайте, заповядайте. На какво дължа тази чест?

— На каквото се сещаш, Василе. И, моля те, без официалности. Писнали са ми.

— Влизайте, влизайте. Петърчо, запознай се с Отговорника на нашия Възел! Чест е за нас, че ни посе… Добре, извинявайте, не исках да… Така де. Петърчо, няма ли да поздравиш Отгово… госта?