Григор Гачев - Ортодокс

— Да.

— А как така нямате свещеници? Изгонили сте ги? Или те сами са избягали? От машините ли са побягнали?…

— Сега разбирам защо е невъзпитано да се говори на маса — промърмори татко.

Тъкмо привършихме със закуската, и звънецът на входната врата издрънча.

— Кой ли може да е? — умислено промърмори татко и отиде да отвори. — … А! Гунар? Тук?

— Аха, Васил — пробоботи глас точно като на триглавия змей от номерата на Христина. — Гунар тук. Ангел се обадил и разказал, и беден Гунар хвърлил секира и тича през трансмитери като полярен вълк да види велико шахматно чудо!

— Влизай, Гунар, и стига си ни кривил езика насила! Знаем си те — провикна се усмихнато мама. — Петърчо, идва ни на гости Гунар Торвалдсон. Истински викинг, от Мидгард. И шахматен шампион на Възела.

Вратата на трапезарията се отвори, и вътре нахълта мъжагата, който бях видял в килията си пред брат Иларион! Само дето сега беше облечен в кожи вместо в ризница. И като да беше още по-грамаден.

— Значи ето го чудото! И компютърното чудо е тук — усмихна се той към Христина. — Мария, трудно ли се гледат две чудеса в един дом?

— Даже по-лесно от едно — гордо отвърна татко иззад него.

Гунар кимна, изгледа ме отгоре додолу и се ухили:

— Ти се казваш Петърчо, нали? Аз съм Гунар. Защо ме гледаш така?

— Аз ви позна… Ох!

— Какво има? — погледна ме учудено татко.

— Петърчо се убоде на вилицата — поясни невинно Христина.

— Христинче, не можеш ли да риташ под масата, без това да си личи отгоре? — усмихна се мама. — Та, откъде го познаваш, Петърчо?

— Ъъъ… виждал съм го някъде. Само че с ризница, шлем и брадва.

— Хм? — Мама изгледа въпросително Христина.

— Церемонията по награждаването. Като стана шампион на Възела — измънка новата ми сестричка.

— Трябвало е да се биете със стария шампион ли? — попитах аз.

— Искаха да съм с официално облекло — сви рамене Гунар.

— Официално облекло празнично ли ще рече? И какъв е този празник, дето на него се ходи с ризници, шлемове и брадви?

Христина се изхили, мама изви очи към тавана, а на татко му увисна челюстта. Гунар само се подсмихна тъжно:

— Обичай, Петърчо. Традиция.

— Какво е това Мидгард? — продължавах с въпросите аз.

— Свят като нашия и вашия — обясни Христина. — Много красив. Ледове, фиорди, океан… Живеят примитивно, както преди не знам колко време се е живеело в Северна Европа, но не са се затворили като вас, охотно общуват с всеки.

— И също имаме общ произход, нали? Познава се по езика.

— Гунар говори над двайсет езика — усмихна се мама. — И всичките така добре, доколкото знам. Нашия научи, докато беше на гости на чичо ти Ангел Братоев по-миналата година. За две седмици. Да имаш нещо да кажеш, Христинче?

— Чичо Гунар, защо сте толкова умен? Някаква генетич…

— Христина, ще закъснееш за училище! — сряза я мама.

— Свикнали са…

— Да, Христинче — отговори спокойно Гунар. — Наследствена увеличена конективност и динамизиран метаболизъм на невроните. И не се обиждам, когато ме питат за това, драги майки и татковци. Нищо, че не го харесвам.

— Гунар иска да е като всички — поясни тихо мама. — Много пъти са му предлагали да стане вожд, винаги е отказвал. И Аугментираните го каниха да стане като тях — отказа им. А те рядко канят някого по своя инициатива.

— Само дето няма нищо против да помни и щрака като дявол — заядливо отбеляза татко. — И да цепи с хвърлена брадва кибритена клечка от двайсет метра разстояние.

— Зъл викинг страшно ядосан от лоши думи! — изрева мъжагата така, че чашите по масата издрънчаха. Хвана татко за раменете и го вдигна от пода. — И сега убие тебе и окачи на слънце да съхне, ако ти не плаща откуп! — Смигна ми. — Откуп много игри на шах с голямо малко шахматно чудо! — Пусна татко. — Е, за много няма време. След два часа потеглям обратно. Но не преди да съм се видял с чудото.

— Само вместо с чудо да не се видиш в чудо — поклати глава татко. — Христинче, включи шахматния проектор! И бягай след това на училище!

Христина бързо включи призрачната шахматна дъска и подръпна Гунар за ръката:

— Чичо Гунар, можете ли да ни помогнете? На Петърчо ще му е страшно трудно да научи всичко, което трябва да знаем ние. Има ли някакъв по-лесен начин?

Татко се усмихна иронично и кимна на мама. Тя обаче бързо прехвърли поглед от Христина към Гунар. Изглеждаше малко неспокойна.

— Разбира се, малко компютърно чудо — отговори след миг забавяне Гунар. — Познавам една жена от моя свят, която загуби паметта си след тежка болест, и не можеше да я възстанови. Излекуваха я точно тук, при вас — научиха я на всичко нужно със специална машина за ден-два. Но не знам дали ще разрешат Петърчо да се обучава така.