Григор Гачев - Ортодокс

— Ще проверим — усмихна се дяволито Христина и излетя навън.

— Смъкнах изображението от церемонията по награждаването — обясни Христина, докато вечеряхме. — Само исках да се изфукам пред Петърчо в какво мога да се превърна.

— Не ти ли беше жал за… брат Иларион ли беше, Петърчо? Ще те закарам някой път в Центъра да те превърнат в жабче. Истински — заяви мрачно татко.

— Нали е забранено?

— Специално за теб Съветът ще разреши охотно. Ще си отложи другата работа, за да го разреши.

— А на теб не ти беше жал за брат Иларион, когато Петърчо те пита какво ще стане, ако брат Иларион се опита да събуди холоизображението му!

— Не ми се вярва да дойде чак догоре.

— И на мен не ми се вярваше!

— На мен не ми се вярва откакто на теб не ти се вярваше!

— Татко, а не обидих ли Гунар? Не трябваше ли да му дам някоя игра? — намесих се аз.

— Щеше да усети. Пък и нали те би първата? А втората едвам успя да му измъкнеш реми.

— Ама на третата той едвам успя да измъкне. А четвъртата… Уморил ли се беше?

— Не. Ти ставаш все по-добър. Странно е, че не го усещаш.

— Определиха ли генетиците каква е работата? — попита мама.

— Пълна каша. Определено има силно изявено независимо мислене, и то е помогнало. Има избила и малко шизоидна наследственост, и още разни неща. Феноменален е като комбинаторика, но е му е сериозен проблем да се оправя в социални отношения — кое е важно, и кое не… И ензимите от АТФ-цикъла са на горна граница на нормата, не е ясно от какво. Обещаха да направят пълен генетичен модел, но не са сигурни дали и той ще даде нещата докрай. Тоя Ортодокс е истинска генетична каша…

— Вече е все едно! — гордо заяви Христина. — Говорих днес с психолозите от Централната лаборатория, за обучаването на Петърчо, и те обещаха да проверят какво може да стане до седмица.

Мама примига, а татко се опули така, че се уплаших да не му паднат очите в чинията.

— Разрешили?! До седмица?! Да не са те объркали с председателя на Съвета?

— Предложих да им помогна, ако имат работа и не могат по-скоро. Те не се сещаха да имат нещо като за мен, но им обещах поне да им прегледам компютрите…

Татко изгледа мама с угаснал поглед и провеси нос.

— И сигурно си се отказала от ученето? — усмихна се мама. — Да видиш дали няма да стане по лесния начин?

— Че кой глупак кара първо по по-трудния?

— А когато Петърчо научи всичко, което ти не знаеш, какво ще правиш?

— Мммм… Ще ида да научат и мен.

— А не щеш ли да станеш Аугментирана? — попита татко.

— Че какво пък? Нека ми е зле.

— Какви са тези Аугментирани, дето постоянно ги споменавате? — намесих се аз. — Много големи шахматисти ли са?

Татко наведе очи.

— Ами те са… така да се каже… един вид… нещо като…

— Хора, само че с увеличени възможности — намеси се Христина. — Основно интелект, също и други неща. Понякога увеличенията са на наследствена база, и почти винаги има допълнителна киборгизация…

— Ясно. Разбрах всичко. А какво всъщност значи?

— Присаждат им компютри и други подобни неща.

— Тези Аугментирани като дървета ли са, та ги присаждат? Примерно те да са като диви киселици, а компютрите — като круши масловки? Много ли са диви, та да трябва да ги присаждат? И какво всъщност е това компютър? Това че част от него е като кръста и иконите, а част като Светия дух, ясно. А какво е като цяло? Молите му се за благодат и излекуване ли? Как го правите?

— Ъъъ… ааа… ъъъ… — отговори Христина.

Не можах да разбера веднага какво има предвид, ама се сетих бързо:

— А, забравих тогава да ти кажа, че това не е молитва. Казва се: „Отче наш, който си на небето…“

Не можа да ме улучи с лъжицата и вилицата, нито с чинията. Мама успя да дръпне навреме настрани каната с плодовия сок.

— Глупендер! Тъпанар! Непрогледен безпросветник! Тъпчо тилилейски! Изгорял бушон! Праисторическо изкопаемо! Неграмотник! Информационна черна дупка! Намастилен светопровод! Глупчо с глупчо! Образователно недоразумение! Генетичен олигофрен! Селски бивол… или вол, или каквото там беше! Куха калимявка! Пън! Малоумник!…

— Христина, внимавай с речника! — успя да вмъкне мама.

— Тъп е като…

— Не е тъп…

— Вдлъбнат е! Как може толкова да не знае?

— Ей така — кипна ми. — Ако ти беше дошла в нашия свят…

— Изтрябвало ми е!

— … и ти щеше да не знаеш нищо…

— Дрън-дрън!

— Сега ще ми обясниш ли първо какво е компютър, после как се присажда той, и накрая какво са Аугментираните?