Григор Гачев - Свободният софтуер и бизнесът

Съществува мнение, че свободният софтуер е неизползваем за целите на бизнеса. То твърди, че клиентите нямат интерес да го използват, защото:

• свободният софтуер се пише от всекиго, и няма утвърдени изисквания за качество;

• зад свободния софтуер не стои (по възможност могъща и богата) фирма, която да го развива и за в бъдеще;

• ако свободният софтуер нарушава нечии авторски права, отговорността я понася клиентът;

• одитирането на свободния софтуер за скрити проблеми е твърде скъпо.

Съгласно пак същите източници, софтуерните фирми нямат интерес да пишат свободен софтуер, защото:

• трудно е да се генерира постоянен поток на приходи, ако всеки може да раздава софтуера ти безплатно;

• всеки може да продължи продукта ти официално, и да те измести от създадения от теб бизнес.

Реалното положение обаче е различно. Много от тези твърдения изглеждат верни, но не са. Затова пък са изпуснати много предимства, които са важни и интересни за бизнеса.

Рекламата (или антирекламата) може да твърди всичко. Реалността обаче е, че свободният софтуер е създаден именно за да опазва интересите на потребителите, които затвореният софтуер нарушава.

Да, нарушава не е силна дума. Когато си купувате домати, се вижда добри ли са. Добрият и лошият затворен софтуер обаче изглеждат твърде сходно. Някои дефекти могат да бъдат забелязани при работата, и толкова. Няма как да прецените дали отвътре е работено изкусно или мърляво. Не знаете дали кодът, с който се шифроват личните ви писма, не е разбиваем и за ученици. Дали авторът на програмата не получава паролите за кредитната ви карта, когато пазарувате по Интернет. И т.н., и т.н. Нямате право дори да проверите това — текстът „тази програма съдържа важни търговски секрети, нямате право да я дисасемблирате, декомпилирате, разглеждате и т.н.“ е неразделна част от на практика всеки лиценз за затворен софтуер. При това положение авторите на затворен софтуер реално имат карт бланш да произвеждат боклуци и да вкарват в тях неща, които не бихте одобрили — и понякога го правят. Щеше да бъде изумително, ако не го правеха.

Изискването на свободния софтуер за достъпност на изходния код унищожава този карт бланш. Всеки може да види колко добре е написана програмата и какво реално съдържа. (Или ако не разбира от програмиране, да плати на доверен специалист.) Затова свободният софтуер априори заслужава повече доверие от затворения. Откритият код е като открит характер — странно ли е, че вярвате на откритите хора, а имате едно наум към прикритите?

Колкото до споменатите недостатъци, ето как стоят нещата реално:

„Свободният софтуер се пише от всекиго, и няма изисквания за качество“ — Заради достъпния изходен код веднага се вижда колко добър е всеки автор, и лошите биват отхвърляни от екипа, за да не срамят добрите. Пак по същата причина изходния код го гледат повече очи, и грешките се виждат по-лесно. Освен това, всеки автор знае, че клиентите също виждат изходния код, за разлика от при затворения софтуер, така че има стимул да пише добре.

Вариант на горното е твърдението „свободният софтуер го пишат аматьори, комерсиалният — професионалисти“. Истината е, че повечето софтуерни фирми охотно търпят заради по-ниски заплати „професионалисти“ които не биха били допуснати до никой свободен софтуерен проект. Това и други подобни неща са причината да съществуват сентенции като „Не забравяйте, че Ноевият ковчег е построен от аматьори, а «Титаник» от професионалисти“.

„Зад свободния софтуер не стои фирма, която ще го развива и за в бъдеще“ — Истината е, че зад свободния софтуер стои всеки. Една фирма може да фалира, да бъде купена от конкуренцията или да промени плановете си и да изостави продукта; това се случва често. Ако софтуерът е бил затворен, нещата са дотук. Ако обаче е свободен, може да го продължи всеки. И ако е добър (а щом ви е привлякъл, сигурно е), с гаранция ще има заинтересовани. И това също се случва често.

„Ако свободният софтуер нарушава нечии авторски права, отговорността я носи клиентът“ — Не е съвсем вярно. Някои дистрибуции на Линукс например вече предлагат индемнификация (поемане на отговорността) при претенции за авторски права към техен клиент. Впрочем, контрапунктът — че фирмите зад затворения софтуер поемат тези претенции — е лъжа. Прочетете внимателно например лиценза на Windows, и ще откриете изричен текст кой носи изцяло и докрай отговорността при подобни претенции. Така че всъщност положението е… обратното.