Григор Гачев: Икономика на свободния софтуер

Често понятията „свободен“ и „безплатен“ софтуер биват бъркани. На практика обаче те не са едно и също.

Вярно е, че свободният софтуер най-често е и безплатен за потребителите си. Това обаче е само следствие от свободния му статут, едно от предимствата му.

„Свободен“ е софтуер, който предоставя свободен достъп както до готовата за използване програма, така и до пълния й изходен код, заедно с правото да вършите и с двете на практика каквото искате. Имате право да ги използвате колкото и както искате, раздавате на който и както пожелаете (или дори продавате, ако решите), да ги дописвате или променяте за свои цели или по поръчка на ваши клиенти, да правите свои версии, и т.н. За доста хора това звучи просто невероятно — но е така.

Често има и някои ограничения — например нямате право да махнете името на истинския автор и да го замените със своето. Или пък да сте длъжни да го разпространявате под същите неограничени условия — нямате право да обвързвате другите с условия, с които не са обвързали вас, като са ви я дали. Или, ако го допишете, да сте длъжни да пускате цялото под същия неограничен лиценз. Честно е. Искате ли първо да получите — морално е после и да дадете нещичко.

За много хора свободата на софтуера е безсмислено полу-религиозно понятие, глупост от гледна точка на бизнеса. (Това мнение много активно се подкрепя от комерсиални софтуерни фирми, чиито продукти са в конкуренция със свободния софтуер. Познайте защо.) Ще се смаете обаче какво невероятно богатство от предимства предлага както на клиента, така и на създателя на софтуера този идеологически, в кавички, принцип — и колко важни и значими са те. Безплатността далеч не е най-голямото и важно от тях, включително за бизнеса; списъкът им е подробно обсъждан другаде.

Повечето хора са по-изненадани обаче от друго. Като свободен софтуер са лицензирани много програми, някои от тях с огромен обем и сложност. Създаването им струва немислими суми (например стойността само на ядрото на Линукс наскоро беше изчислена на близо милиард долара). Как е възможно те да са безплатни? Кой позволява това, и кой има изгода непрекъснато да пише все повече и повече такива?

Някои хора смятат, че свободният софтуер се пише предимно за удоволствие, в свободно време, и затова е безплатен. В това има нещо вярно — той е отдушникът за много програмисти, които обичат да творят. (Затова обикновено е и добър, както всяко създадено и отгледано с любов дете…) Но свободен софтуер се пише и от фирми, и процентът му расте с всяка година.

Друго мнение гласи, че свободният софтуер е примамка, безплатното сиренце в капана. Като се имат предвид обаче достъпността на изходния код и официалната му юридическа свобода, не е ясно къде е капанът, и как клиентът може да бъде обвързан към каквото и да е. Самата идея, създала свободния софтуер, е потребителят да не може да бъде принуден на нищо.

А всъщност идеята е проста. Ако сте направили нещо хубаво за себе си, бихте ли имали нещо против да го споделите с другите, стига това да не ви лиши от нищо? Ако сте нормален човек, и ако не се издържате от продажбата на нещото — надали… Информационните технологии позволяват дори най-сложните програми да бъдат копирани лесно и без оригиналът да изгуби нищо. Е, а пък тези, които пишат свободен софтуер, са нормални хора. (Всъщност, ако някой после добави нещо, собственикът на оригинала дори печели. Ето как пиратството се превръща в антипода си — принос към „окрадения“. :-)

Всъщност, на практика свободният софтуер не е безплатен — той просто е евтин до пренебрежимост. Причините са следните:

Във всеки бизнес по-голямото количество означава по-ниски цени. В информационните технологии обаче това важи повече от навсякъде другаде.

Себестойността на една стока включва два компонента: създаване на продукта, и производство на конкретната бройка. Първият се плаща само веднъж, вторият — за всяка бройка. Следователно, колкото повече бройки, толкова по-малко себестойност за създаване се пада на отделната бройка.

Относителният размер на двата компонента е различен за различните стоки. При производството на бензин например почти няма себестойност за създаване на продукта — технологиите са отдавна известни, усъвършенстванията са минимални. Софтуерът е на другия край на скалата — почти 100% от себестойността му е за създаване на продукта, останалото е печатане на СД-та. Така че при големи обеми себестойността за създаване за бройка е пренебрежима. А свободните неща лесно достигат големи обеми.