Григор Гачев - Икономика на свободния софтуер

В крайна сметка, свободният софтуер не е истински безплатен. Той просто е приемливо евтин за тези, които го създават, и на практика безплатен за всички останали.

За разбирането на икономиката на свободния софтуер е полезно да се разгледа историята й. Тя се развива на етапи. На всеки към предишните източници на принос към свободния софтуер се е прибавял нов, още по-значим от досегашните.

Това е времето на компютрите-сгради, притежавани по един от най-големите институции и учреждения в света. Всеки е уникален, защото до голяма степен е дело на инженерите на организацията-собственик. Затова и софтуерът на всеки е написан до голяма степен специално за него.

В тези времена софтуерът за компютър се създава от програмистите, работещи за институцията--собственик. Идеята този софтуер да бъде прикриван и затварян е върховна глупост — как ще го коригират и дописват? В много случаи (университети) от затварянето на софтуера губи цялото академично тяло — докато от свободата му печелят всички. Затова и на този етап софтуерът е естествено свободен.

Етапът продължава отначало дори след като компютрите стават серийни, и софтуерът — по-преносим. Първите комерсиално създадени софтуери са писани по поръчка на институции, и свободата им е била логично изискване. Минава немалко време, преди серийността да достигне количества, когато писането на „конфекционен“ софтуер вече е доходоносен бизнес. А дори и тогава мениджърите не са започнали веднага да предлагат софтуера си като затворен код. Но се е стигнало и до това.

През този етап софтуерът вече е бизнес. За немалко програмисти обаче работата е и удоволствие, и те пишат програми и техни модули и извън служебните си задължения. Принципът „всичко, което създадеш, докато имаш договор с нас, е наше“ още не е бил на мода, така че тези „странични“ програми са принадлежали на авторите си. Това е и икономическата движеща база на този етап — хобизмът.

Някои от авторите са криели делото си. Също така, в началото на етапа мрежите от типа на Интернет са били недостатъчно развити, и това е ограничавало общуването и обмяната. Други автори обаче споделяли програмите си. И когато Интернет станал по-популярен, предоставил възможността за обмяна на софтуер, свободен за всекиго.

С разпространяването на Интернет и на компютрите броят на пишещите свободен софтуер е растял. За много това се превърнало в начин за себедоказване, в увлекателно състезание. Това привлякло още ресурси към създаване на свободен софтуер. А когато някои от авторите започнали да се кооперират, за да могат да напишат по-големи програми, се създали първите свободни софтуерни проекти.

А тези проекти създали елемент, непознат дотогава в свободния софтуер — социалният. Участниците в тях започнали да осъзнават свободата на софтуера като цел и мисия, и себе си като участници в едно ново, различно общество. Този социален елемент стимулирал силно създаването на свободен софтуер, по много и най-различни начини. Тогава например са били утвърдени и приети първите лицензи за свободен софтуер.

Предишният етап е създал базата от програмисти и групи, способни да реализират по-големи софтуерни проекти. Резултатът от тях са първите програми, реално използваеми за потребителски, не-хакерски цели.

Като свободни, тези програми са били най-често и безплатни. Така че са получили добър прием в един свят на комерсиален, скъпо платен софтуер. Повечето обаче са били писани като за стандартния компютърджия — тоест, трудни за употреба от обикновените потребители. И потребителите са го усещали.

Някои от тях обаче били и програмисти, или имали услужливи или подчинени програмисти наоколо. Те спомогнали свободннят софтуер да започне да става по-лесен, удобен и използваем за средния потребител. И тъй като потребителите са много повече от авторите, приносът им скоро е надминал този на класическите хобисти. Също, той е мотивиран не от хобизъм, а от желание софтуерът да бъде по-удобен и полезен за работа. Това е моментът, когато свободният софтуер се превръща икономически от чист консуматор на ресурси в производител.

Пак на този етап, освен много по-широката популярност сред програмистите свободният софтуер спечелил подкрепата и на много непрограмисти — художници, автори на документация, преводачи и т.н. Това подобрило допълнително потребителските му качества.