Григор Гачев - Икономика на свободния софтуер

А тъй като етапът съвпада по време с бума на компютрите и навлизането им навсякъде, и превръщането на повечето хора в компютърни потребители, притокът на автори към свободния софтуер през него е огромен — вероятно десетки пъти над бройката на хобистите. Притокът на ресурси — също.

От икономическа гледна точка обаче е може би по-важно друго: използването на свободен софтуер започва да се масовизира, и да завоюва позиции сред непрограмистите. Свободният софтуер се превръща в потенциална стока. И бизнесът не закъснява да оцени това.

На този етап фирми започват да разпространяват или поддържат свободен софтуер срещу заплащане,. Това са първите фирми, които базират бизнеса си на свободния софтуер като стока, и така го въвеждат пряко в икономическата система.

Представете си, че можете да продавате нещо, което взимате безплатно. Сладка търговия, нали? Точно това е дистрибуторството на свободен софтуер. Да, трудно е да поискате високи цени. Но щом не ви струва нищо, и ниските цени са рентабилни. А ниската принадена стойност стимулира търсене на повече оборот, и така допълнително популяризира свободния софтуер.

Има обаче и един проблем: както всеки софтуер, свободният не е съвършен. И клиентите ви очакват да решите някак проблемите с него. Можете, разбира се, да търсите обиколни начини — и най-често ще ги намирате. Често обаче ще ви излиза много по-евтино недостатъците да ги поправите вие.

И така, дистрибуторите започват на свой ред да пишат, оформят и другояче допринасят за свободния софтуер. В някои случаи (винаги, когато са можели) приносът им е бил обявяван за комерсиален, и е допринасял единствено за популяризиране. Най-разпространеният лиценз за свободен софтуер обаче, известен като GPL — GNU Public Licence — изисква подобни приноси също да бъдат разпространявани свободно. Така че големият процент от дистрибуторските приноси реално са постъпвали в царството на свободния софтуер.

Понякога дистрибуторите спонсорират хобисти в сферата на свободния софтуер. По-често обаче направо наемат програмисти. Това е и първият етап, когато писането на свободен софтуер се превръща в основна работа.

(Следите ли еволюцията от икономическа гледна точка, и навлизането в икономиката? Първо хоби, т.е. икономически — нищо. После продукт, тоест потенциална стока. След това стока — тоест, потенциална търговия. След това търговия — тоест бизнес, и потенциално производство. След това производство — тоест, технологичен цикъл, осигурителен доходен труд, и икономически пълен цикъл на производство, търговия и потребление…)

По-късно започват да се появяват фирми, които се занимават предимно или единствено с писане на свободен софтуер. Това са първите фирми, които основават бизнеса си на производството на свободен софтуер като стока. Опитите те да се издържат изцяло от продаването му обикновено са били неуспешни (въпреки че моделът е теоретично жизнеспособен). Съчетаването на продаване (или свободно предлагане) на свободен софтуер, но с платена поддръжка, и евентуално оказване на други платени услуги, се е оказало далеч по-лесен и изгоден за бизнеса модел.

Въвеждането на свободния софтуер в света на бизнес-печалбите е свързало с него изгодата на фирмите. Това му е дало още по-масово разпространение, и освен пряко налетите в него допълнителни ресурси, е разширило силно потребителската му база — а оттам и базата на авторите му.

До този етап свободният софтуер расте като влияние, но все още покрива много малка част от компютърния свят. Когато обаче влиянието му нараства достатъчно, за да бъде забелязан от големите акули в бизнеса, те разбират, че той може да бъде добро оръжие в техните конкурентни борби.

Това осъзнаване е стимулирано от факта, че една фирма (Майкрософт) е на практика монополист в базовия софтуер, и че реално е в състояние да принуди на каквото пожелае почти коя да е друга ИТ фирма. Под най-голяма опасност (а се твърди, че и под сериозен натиск) са големите производители на хардуер, така че те първи осъзнават изгодата от свободния софтуер като оръжие срещу монополното положение на Майкрософт. И започват да инвестират в избрани проекти на свободен софтуер големи ресурси, и като пряко финансово спонсориране и поддръжка, и като придаване на проекти към свободния софтуер.