Григор Гачев - TPM и свободните лицензи

Това е опит за изясняване на някои въпроси около съвместимостта между Digital Rights Management (DRM) / Technological Protections management (TPM) и свободните лицензи.

Много от написаното е азбучни неща за повечето хора. Забелязал съм обаче, че при обсъждане на сложни проблеми тези части често биват забравяни.

Не претендирам за пълнота — не всеки конкретен случай ще пасва на обясненията по-долу до степен да е очевиден за всеки. (Всъщност, надали е възможно да бъдат обхванати всички възможни случаи, или пък нещо да бъде направено очевидно за всеки.) Но би трябвало написаното да е добра база за отговаряне на въпроси, които сега изглеждат сложни и разделят свободното общество.

Универсална дефиниция няма. За целите на тази дискусия ще използвам четирите принципа на Столмън, дефинирани за компютърни програми:

1. Потребителят е свободен да използва програмата;

2. Потребителят е свободен да изучава програмата;

3. Потребителят е свободен да модифицира програмата;

4. Потребителят е свободен да разпространява програмата, в модифицирана или немодифицирана форма.

Принцип 2 предполага, че предпочитаната за изучаване, редактиране и модифициране форма на програмата, нейният изходен код, да бъде напълно достъпна.

Принцип 3 предполага, че модифицираната програма също ще подлежи на същите свободи: няма смисъл да си посолиш храната, ако после ще ти е забранено да я ядеш.

Принцип 4 в някои случаи може да изисква разпространяваната програма също да подлежи на същите свободи. (Лицензите, които налагат това изискване, биват наричани copyleft лицензи.)

Ако в даден случай и четирите принципа са валидни, този случай ще бъде дефиниран като свободен. Иначе той ще бъде несвободен.

Оценката се извършва от практическа гледна точка. Няма значение по колко заобиколен начин се ограничава свободата на потребителя — ако тя на практика е ограничена, имаме случай на несвобода.

Всеки тип организирана информация, която подлежи на тези четири типа употреба, се нарича съдържание.

Типовете употреба се съобразяват със спецификата на съдържанието (например музиката не може да бъде „стартирана“, но може да бъде просвирвана; книгите могат да бъдат четени, данните — да бъдат анализирани; за книгите „предпочитана“ и „непредпочитана“ форма е едно и също, и т.н.)

Съответно към съдържанието могат да бъдат приложени четирите изисквания за свобода. Ако всички те са валидни за дадено съдържание, то е свободно. Иначе е несвободно.

За целта на тази дискусия ще разглеждаме по-нататък само свободното съдържание.

За целите на тази дискусия ще дефинираме „платформа“ като всеки хардуер и / или софтуер, чрез който може да се използва съдържание.

Ако дадено съдържание технически може да бъде използвано на определена платформа, ще го смятаме за съвместимо с тази платформа. В противен случай то ще е несъвместимо с нея в това отношение.

Несъвместимостта може да се дължи на един или повече от следните (или други) причини:

Същност: Този тип информация е принципно неподходящ за тази платформа. Примери: типична електронна таблица не може да се компилира като програма на C; електронен текст не може да се просвири на плейър.

Формат: Типът информация е подходящ, но начинът му на организация не е. Примери: MP3 плейър не би свирил музика, кодирана в OGG или FLAC формат; редактор за текст в ASCII формат няма да редактира коректно текстови документи в OASIS или Microsoft Word формати; TiVO устройство няма да стартира ядро Linux, което не е електронно подписано от TiVO; Zune плейър няма да свири музикален файл във формат за Apple IPod.

Друга причина може да бъде юридическо ограничение за използване на даден формат върху определена платформа. Това обаче е не техническа несъвместимост, а юридическа несвобода.

В тази дискусия ще обсъждаме по-нататък само платформено съвместимо съдържание. (Същностната несъвместимост няма нищо общо със свободата; несъвместимостта на формати е разгледана по-долу.)

Ако дадена платформа позволява свободно (съгласно горните определения) използване на свободното съдържание, съвместимо технически с нея, тя ще бъде смятана за свободна. Ако не го позволява — за несвободна.

Примери: