Григор Гачев - Ортодокс

— Аз такова, радвам се да ви видя… — Отпред никъде не се виждаше да му е поникнал компютър…

— И аз… Какво, на нещо мръсно ли съм седял?

— Амиии…

— Кажи, не се безпокой. Няма да се сърдя.

— Ами татко беше казал веднъж, че Отговорникът на Възела е Аугментиран. А нали на тях им присаждат компютри. И гледах дали вашите не са поникнали вече отнякъде.

Татко се задави.

— Не се безпокой, Василе, харесвам Нушич — усмихна се Отговорникът. — И не вярвам ти да си казал на Петърчо, че компютрите ни растат от… някъдето.

Татко продължаваше да кашля. Наложи се Отговорникът да го тупне по гърба. След това се извини и тръгна за работа толкова бързо, че си забрави нещата. Сигурно не са му трябвали много, де — не се върна да ги вземе.

Аз през това време се чудех как да настаня госта удобно.

— Ето стаята ми. Шах ли сте дошли да играете? Знам, че става някак с компютъра, ама как точно…

Аугментираният махна небрежно с ръка, и компютърът светна. Във въздуха между нас се появи шахматна дъска. Белите фигури бяха изрязани от някаква кост, черните — от черно дърво.

— Ако искаш някоя фигура да се премести, просто си го помисли ясно и разбрано. Ще е по-лесно.

— Наистина е по-лесно — обадих се след петия ход. — Само че все по-трудно виждам какво да играя. Да не ви подсказва тайно Арканус?

Аугментираният се усмихна точно като мама.

— Арканус е блестящ, но все още не е съвършеният шахматист. Макар че Ангел Братоев е на път да го направи. Това, което ми подсказва, е, хм, братовчед на Арканус. И е съвършен шахматист.

— Че тогава защо чичо Ангел учи Арканус? Не може ли да го остави да се учи от братовчед му?

— Иска сам да го научи. Да го направи точно като братовчед му — всъщност, в известен смисъл точно братовчед му.

— Че защо му е да го прави, като братовчед му вече го има? Не разбирам.

— На теб защо ти е да ядеш, когато другите вече са яли?

— Защото съм гладен, естествено! И защото ако не ям дълго време, ще умра. Пак не разбирам.

— Същото е. Ще разбереш един ден. — Отговорникът ме погледна закачливо.

Нещо не ми беше ясно, но не исках да се предавам:

— А и какъв е смисълът да играеш срещу съвършения шахматист? Все ще те бие.

— Интересно е колко хода ще издържиш, преди да изгубиш играта.

— Какво му е интересното?

— Нещо като… хм, църковен сан е. Ако примерно загубиш срещу съвършен шахматист на трийсет и втория ход, значи си шахматист от трийсет и второ ниво.

— Аз от какво съм? — Представих си се за момент като владика. Не знам защо обаче, калимявката все ми се нахлупваше на очите.

— Ако съдя по победата ти над Гунар, вероятно си от четиридесет и девето.

— А има ли хора, дето са на стотно ниво? И два пъти по стотно?

— Не. След седемдесет и второ ниво вече няма повече — миналите го винаги изкарват реми.

Наистина изгубих на четиридесет и деветия ход. Следващите три игри също. След това обаче четири пъти задържах до петдесетия.

— Изключително — поклати глава Отговорникът на Възела. — Ако продължим, нищо чудно до края на деня вече да си на петдесет и първо ниво. Наистина си най-добрият Стандартен във Възела. Ако тренираш редовно, нищо чудно да станеш дори абсолютен шахматист.

— А какво са това Стандартни? Не-Аугментирани ли?

— Точно така. Обикновено хората биват разделяни на четири групи: Стандартни, Аугментирани, Безтелесни и Преден фронт.

— Какви са тези Безтелесни и Преден фронт?

— Интересни са. Ако ги видиш, ще ти харесат.

— Как ще ги видя, ако нямат тяло?

— Когато поискат имат. Понякога и по повече, ако решат.

— Сигурно ще дойдат бая отгоре на брат Иларион. Какво са всъщност? Хора сигурно не са. Самодиви и караконждоли — също, нали самодивите и караконджолите са хора оттук. Тогава?

— Те и на нас често идват бая отгоре. А какво са всъщност се учи в училище… Видях Христина, докато отиваше на училище. Май понакуцваше. — Отговорникът ме изгледа лукаво. — Да нямаш нещо общо с това?

— А, ъъ, ритна я машината, дето тегли колата на татко.

— Ясно. Сигурно я е дразнила? Дърпала я е за ушите?

— Аха. — Значи и Аугментираните не бяха трудни за лъгане. Големи свръхчовеци, няма що. — А какво е Възелът, дето сте му отговорник? Христина ми разказваше, че този свят тук е връзката между няколко други. Това цялото ли е?

— Много повече. Този свят — наричаме го Академия — е Релеен свят. Осъществява връзката между шестнайсет други свята — помежду им и с Възловия свят. Един от тези шестнайсет е твоят свят, наричаме го Ортодокс. Възловият ни свят обединява шестдесет и един Релейни свята, и осемстотин четиридесет и един не-Релейни свята, свързващи се чрез Релейните. Има и други Възли — общо са малко над хиляда.