Григор Гачев - Ортодокс

— Аз се предавам — обади се Стоимен. — Още поне шест хода напред нямам как да се измъкна от мелницата. А след това съм с почти гол цар.

— И аз се предавам — добави унило Минчо. — Тая вечер ще се напия с гаранция. Стопроцентова.

— Много ли е отлежала гаранцията? — попитах аз. — Тате веднъж спечели на бас дамаджана петгодишна анасонлия, и като я изпи, реши че сме караконджоли. Едвам избягахме.

Залата изведнъж млъкна и всички зяпнаха татко.

— Не става дума за мен — сепна се той и се изчерви. — Какво сте ме зяпнали, де? Петърчо говори за другия си татко. Нали?

Чуха се няколко сподавени изхилвания.

— Абе вие всичките за мезе ли ме взимате?

— За основно пиене — подшушна тихичко Стоимен. Изхилванията станаха повече.

— Така ли?! Я ми кажете как свърши първият мач!

В залата настана гробна тишина. Минчо се заизмъква към изхода.

— За довечера ли е пиенето? — викнах подир него. — Искам и аз да дойда. Да гледам.

Всички погледнаха към Минчо. Той се изчерви още повече от татко.

— Аз… де да знам… Защо?

— Тате, другият де, като пийне повечко от нещо с такова вързано име, и после не помни какво е правил. И ни пита тайничко наистина ли той е впрегнал коня наобратно, или някой се шегува. Как се казваше онова вашето, стопроцентовото?

Физиономията на Минчо стана тъмноморава, и той излезе тичешком.

— Петърчо, смяташ ли, че някой от останалите има шансове? — попита татко.

— Само чичо Ангел. Първият мач изкарахме реми с него, съвсем за малко не ме би. А сега отказа да има две пешки в повече.

Този път обаче го бих, макар и чак на четиридесет и четвъртия ход. После изиграхме само двамата още две игри — на първата го бих на четиридесет и първия ход, на втората — на тридесет и шестия. Татко направо не можеше да седне на едно място. Не знам заради мен ли, де, или заради доматеното петно отзад на панталоните му.

— Невероятен е — заяви чичо Ангел, възрастен мъж с посивели мустаци. — Става от игра на игра по-добър. Ако продължава така, не бих се учудил да настигне Арканус.

— Петърчо, запознахте ли се с Ангел Братоев? Несменяемият шахматен шампион на света ни вече десет години, и основният, ъъъ, родител на Арканус.

— Несменяем допреди малко — усмихна се накриво чичо Ангел.

— Страшен син имате — реших да го похваля, за да го утеша. — Нищо, че е толкова малък. Такива мускули има, че му завиждам. А пък как само играе…

Чичо Ангел ме гледаше недоумяващо.

— Искаше да види Арканус, и му показах емблемата… — сконфузено се обади татко.

— Хм… И сигурно си му обяснил как го държиш в ей толкова голям диск? — ухили се чичо Ангел. Всички прихнаха, а татко се изчерви като домат.

— Щом държиш, пробвай ти да му обясниш!

Обясняването продължи към… три секунди? Три минути? Обърках ги тия тукашни мерки. Абе, от обяд докъм средата на следобеда. Като свърши, всички се бяха изпотили, а масите бяха покрити с гъсто изписани листове от тукашния пергамент, хартията. И така и не стигнаха до това да ми обяснят как държат Арканус в онази кутийка. Едно беше утешително — щом хардуерът е като кръстовете и иконостасите, а софтуерът — като Светия дух, значи не са нещо дяволско. Макар че не знам дали на тоя свят има Бог и дявол, де. Даже евангелие още не съм видял никъде. Сигурно вместо него имат други свети книги.

— В кое училище ще го запишеш? — попита чичо Ангел.

— Ще е на персонално обучение. Поне отначало. Ще видим колко ще издържи учителката.

— Сигурно е голяма работа, за да се захване. Бих й стиснал ръката с удоволствие. Впрочем, познавам ли я?

— Как да ти кажа… Помниш ли турнира миналата година? Когато се оказа, че вместо срещу Арканус десетимата играете един срещу друг?

— Дъщеря ти? Ще го обучава?!… И на компютри ли ще го учи?!?!… Посивялата коса на чичо Ангел започна бавно да се изправя, и мустаците му настръхнаха като на котарак преди сбиване.

— Спокойно, той е по-кротък. Може даже да ти помогне за Арканус.

— Какво има Арканус да му помагам? Да го уча на шах? Че той щеше да ме накълца на кайма, ако не ви беше хванала Христина. Чичо Ангеле, а как става това да имаш такъв син? Каква ще да е майка му? Може ли да се запозная с нея? Или я държите в някаква друга кутия?

— Арканус е програма — обади се уморено чичо Ангел. — И съм я правил основно аз. С помощта на някои от новите ти познати тук, и на някои от други светове. Затова татко ти казва, че съм му родител. Това, което си видял, е само изображение. Много е известно, и затова му го сложихме за емблема. Просто е софтуер.