Григор Гачев - Ортодокс

— Хванах му цаката! Ако мама разбере какво имаме, ще й стане лошо.

— Сигурно и на татко — добавих аз.

— Още повече! — Тя извади тапата от ухото си и я пъхна в чекмеджето при металната кутийка. — А сега да се захващаме с уроците, иначе татко пак ще се сети, че нещо не е наред.

— Да не сте свършили пак някоя беля? — попита татко на вечеря. — Нещо сте прекалено примерни.

Христина се изчерви. Мама я изгледа много внимателно. Май се досещаше какво може да не е наред.

— Христина вече си има ново име — намесих се аз. — Казва се като някакъв чорап, не помня точно какъв. И си загуби компютъра на бас срещу Отговорника. Той не го взе, де, сигурно неговият вече скоро ще порасне…

— Затваряй си устата, тъпендер такъв! Глупчо селски…

Татко и мама се пресегнаха едновременно и хванаха Христина за ръцете. Тя се заопитва да ме ритне под масата, но успях да се дръпна навреме.

— Каква е историята? — попита татко.

Набързо разказах за връщането й в къщи. Докато привърша, тя беше изпоритала всичките крака на масата и беше започнала да преграква.

— А сега имам да ви питам нещо — заяви мама. — Христина, млъквай, за да не те шамаросам! Кажете ми и двамата дали Отговорникът ви е дал нещо! Без лъжи — ще ви хвана. Била съм Аугментирана.

Христина я гледаше уплашено. Значи сигурно наистина ще ни хване. Как тогава да й отговоря така, че да не се сети?… Отговорникът не ни даде трансмитера — изхвърли го. Ние си го взехме. И комуникатора също.

— Не. Не ни е давал нищо. Нито на мен, нито на Христина.

— Да ви е предлагал нещо? Например комуникатор за директна връзка с компютри? Или ти да си му искала подобно нещо, Христина?

— Не съм му искала абсолютно нищо! — кресна Христина, на път да се разреве.

— Нито ни е предлагал нещо. Освен на мен да играем на шах — добавих аз.

— Да ви е говорил нещо за Аугментираните?

— Нищо. Освен че им идвали прекалено много някакви Безтелесни и Преден фронт. Те какво са? И как така ту имат тела, ту нямат? И имат и по повече от едно, ако поискат? Нещо бетер самодивите и караконджолите ли са?

— Мария, успокой се — намеси се татко. — Заради комплексите си плашиш децата. Лъжат ли те?

— Не. Само че Отговорникът не би дошъл дотук само за да поиграе шах с Петърчо. Трябва да има нещо.

— И какво е според теб?

— Не знам. И ме е страх да не разбера прекалено късно.

— И да има нещо, можеш ли да се бориш с Аугментираните? Знаеш с какво имаш работа.

— Длъжна съм. Заради децата си.

Мама стана и излезе от трапезарията. Татко я последва. Останахме с Христина сами.

— На границата да се сети е — прошепна Христина. — Трябва да ги скрием някъде.

Двамата бързо отидохме до стаята й. Тя измъкна трансмитера и тапата от чекмеджето и ги бутна в ръцете ми:

— При теб няма да се сети да ги търси.

— Ама намери ли ги, сме вътре и двамата. — Тупнах ги обратно в скута й.

— Страх ли те е?

— Просто е разумен, Христина — обади се внезапно мама откъм вратата. — Сега ми ги дайте! Петърчо, не подозирах, че си толкова талантлив лъжец!

— Да видиш какво ми беше, като ме преметна! — заяви сърдито татко иззад нея. — И дали е хубаво десет години да не ти кажат, че Отговорникът на Възела ти е тъст!

— Не си попитал — защити се мама.

— И аз не съм излъгал! Само казах, че не ни го е давал или предлагал — обадих се аз.

Мама помрачня като буреносен облак:

— И как тогава го имате?

— Трансмитера го изхвърли той, защото не работел както трябва — обясни Христина. — А комуникатора го изхвърли ти. И ние си ги взехме от боклука.

Татко изгледа мама и поклати глава. Мама въздъхна:

— Личи си Аугментираният. Предсказал ни е до съвършенство. Ако не ви бях подслушала, нямаше да се сетя.

— Да се подслушва не е ли невъзпитано? — заяде се Христина.

— Понякога е детеспасяващо. Сега ми ги дай.

— Няма!

Мама направи крачка към нея, но татко я хвана за ръката — Христина светкавично напъха тапата в ухото си и вдигна трансмитера:

— Още крачка, и бягам оттук! Ако това е нарочно, трансмитерът сигурно работи! Иначе защо е подхвърлен?

— И къде бягаш? — отбеляза горчиво татко. — На Джунгла? Или на Ортодокс? Или на Средната земя, при орките?

— На Мидгард, при Гунар. Или на Океания. Нали там търсели хора?

— Там нали има вече като нея? — попитах аз. — Тайфуни ли бяха? Или вулкани?

Христина ме изгледа на кръв, замисли се за миг и погледна татко още по-ядосано.

— Така де, почти като нея. Все пак не са междусветски — поправих се аз бързо.