Мишел Жори - Отрицателите

„Имаш късмет, Нел Ван. — Твоите братя, отрицателите, пристигнаха в Орион и те изискват!“ Бе доловил това изречение, когато изпадаше в безсъзнание. Чу го отново, когато идваше на себе си. И още по-късно… Вок Уни… Твоите братя, отрицателите… Дойдоха за теб…

Нел имаше чувството, че се събужда в небесата. Утринното слънце бе изпълнило стаята му. Ято бели облаци се изнизваха над главата му…

Спомни си: намираше се на последния етаж на къща във формата на висока гъба, с много дълго стебло и конична шапка. Такива бяха най-хубавите домове в жилищните квартали на завода. Как съм попаднал в Жалберг? Невъзможно беше да си припомни този епизод. Но за онова, което бе последвало, се сети… Защо беше сам? Бе прекарал част от нощта с Вари Голфър. Тази стая принадлежеше на инженера, абсолютната господарка на Жалберг. Младата жена си бе отишла, докато той е спял в сладкия безпорядък на смачканата коприна. Чаршафите бяха пропити с нейния топъл лимонов парфюм.

Цялата наредба красноречиво говореше за нея. Изправи се със скок. Беше гол… Гол за удоволствие, а не за мъчение! „Имаш късмет, Нел Ван. Твоите приятели, отрицателите, пристигнаха в Орион…“ Райнди Зарал бе произнесла това изречение в замъка на общината. Вари Голфър го бе повторила по-късно.

Направи няколко крачки в светлината, отдаден на радостта да живее, която изпълваше сърцето му. Беше щастлив. Четвъртата звезда от съзвездието Орион щеше да бъде за него голямата почивка в живота му. Освен ако…

Освен ако отрицателите не са дошли, за да го уловят и унищожат!

Приближи се до овалния прозорец, който обикаляше цялата стая. Малко вляво, пред себе си, насред едно открито плато, виждаше гигантската кула на аерогенератора, с широк връх и основа, потънала в плосък цилиндър. Централата беше поне от двеста и петдесет мегавата, което правеше Орион богато на енергия съзвездие. Помисли си с усмивка: спах с момиче от двеста и петдесет мегавата — аз съм най-богатият в това отношение мъж на „Лунен червей“!

Но отрицателите го очакваха…

Слънчевите колектори образуваха разноцветна шахматна дъска по възвишението отдясно. Промишлените предприятия бяха скрити под земята.

Нел се върна навътре и разгледа закачената на един параван карта. Манастирът, селото и заводът заемаха по една осма от неправилния четириъгълник, който представляваше Орион. И тъй общината се простираше на повече от половината територия. Може би на това неравновесие се дължаха постоянните сблъсъци между четирите общности на съзвездието. Заводът разполагаше с енергия. Общината разполагаше с много земи. Това донякъде обясняваше наранената гордост и мистичната войнственост на монасите…

А също може би и провала на Орион…

Един от младите помощници на Вари неочаквано влезе в стаята. Не изглеждаше изненадан от присъствието на Нел, нито шокиран от голотата му. В блестящия си бял комбинезон приличаше на изживял времето си геопрограмист.

— Добър ден — каза той. — Мис Голфър ви уведомява, че ще ви посети след четвърт час. Желаете ли да закусите с нея?

— Естествено…

Нел потърка чело с опакото на дланта си. Потта бе рукнала от всичките му пори. Припомни си името на младия помощник, който го наблюдаваше с интерес: Марк Жевон.

— Жевон, припомнете ми какво се случи в Еджеди, ъъ… вчера.

Помощникът се усмихна.

— Събранието на звездниците в замъка на общината се разтури. Ние се възползвахме от сблъсъците между охраната на манастира и общинниците, за да ви отвлечем…

Кимна с глава и излезе. „До скоро виждане!“ Докато навличаше дрехите си, Нел обиколи стаята. Кулата на аерогенерагора скриваше от погледа му замъка на Райнди Зарал, но в другия край на съзвездието се забелязваше крепостта на манастира, кацнала на скалисто възвишение. Като модел на бъдеща цивилизация съзвездието изглеждаше възхитително. Като сегашна действителност Орион много го разочароваше. Несъмнено обстоятелствата бяха против тази общност. Едно твърде слабо село, една твърде обширна община, един твърде амбициозен монарх, един твърде мощен завод… Твърде мощен и твърде красив — впрочем беше голям парадокс, че градината на Орион е именно Жалберг с изящните си жилищни сгради, израснали като диви гъби всред независима, щедра природа…

Заводът… произнесе за себе си на глас.

— Заводът?

Обърна се. Вари Голфър току-що бе изникнала насред стаята от ултрабезшумния асансьор. Беше сменила синия комбинезон, както се бе появила в Еджеди, с лека прозрачна нощница, която не скриваше почти нищо от слабото й мускулесто тяло и подчертаваше контраста между фините глезени, китки и стави и пищните бедра и ръце. Тази млада, неспокойна, предизвикателна жена беше също и инженерът на Жалберг — несъмнено най-могъщата личност в цялото съзвездие…