Мишел Жори - Отрицателите

— И на теб ли геопрограмистите са ти дали сила?

— Тази сила съществува. Може би съм я доловил…

— Аз разпитах — всъщност твоята празнина е траела повече от двайсет и четири часа. Мисля, че монасите, тоест господарите монаси, са те спасили. Намесили са се с упойващ газ…

— Нищо не съм усетил.

— Съществуват много силни средства и без никакъв вторичен ефект — знаеш го така добре, както и аз. Например геопрограмираният газ СН 11001. Познат ми е, защото съм го използвала. Монасите те изтръгнаха от ноктите на кучетата и лапите на селяните, като приспаха всички. Известно време те криха. През нощта те пренесоха в Еджеди.

— Но защо?

— Ако хипотезата ти е вярна — а започвам да вярвам, че е, — защото геопрограмистите са натоварили монасите или поне някои от тях да разпространяват легендата за отрицанието!

— А отрицателите?

— А отрицателите са осъществяването на една стара утопична мечта: антивластта! Готова съм да ти платя. Срещу твоята хипотеза ти предлагам сигурност. Заводът ще те защитава от общината и манастира. А също, ако е необходимо, и от бандата на Вок Уни. Но искам да те попитам нещо — ти…

Вари се поколеба. Нел изчакваше. Ще посмее ли инженерът да го попита дали е отрицател? Знаеше, че тя си задава този въпрос. Ако го произнесе гласно, това означава, че Нел винаги ще е подозрителен в Орион и дори в Жалберг. Щеше да загуби всякаква надежда да заживее в общността. Въздъхна. Не, дори и Вари да не го попита гласно, съмнението изпълваше сърцето и главата й, както изпълваше сърцата и главите на хората в Орион.

Остана изненадан, когато тя завърши мисълта си:

— Нел, ако се наложи, ние ще се бием срещу отрицателите. Готов ли си да ни помогнеш?

Нел разгледа входа на завода през увеличителния визьор. Десетина силуета се бяха скупчили пред транзитния път за Жалберг, на пустееща площадка, която Вари наричаше „картината“. Върна се и седна до младата жена. Тя го погледна и му се усмихна доверчиво… Въздъхна дълбоко. Кратка болка прониза гърдите му. Жалберг можеше да е рай за него. Но да се бие срещу отрицателите не означаваше ли да се противопостави на волята на геопрограмистите и да нападне самите основи на бъдещето?

Може би ролята на отрицателите бе да задържат развитието на властта на съзвездията. Деспотичните настроения на звездниците от Орион красноречиво говореха за рисковете, на които щеше да бъде подложено бъдещето на човечеството. Геопрограмистите са искали да предотвратят възраждането на феодализма и тиранията с помощта на едно духовно движение на тотален, безумен нихилизъм. След три века геопрограмиране на планетата нямаше хора, способни да кажат не на властта. На която и да е власт…

Ето кое бе важно — да можеш да кажеш не. Това бе тайната на отрицателите. Те винаги казваха не, за да научат гражданите на съзвездията, погубените деца на геопрограмирането, че понякога човек трябва да умее да казва не…

Вари продължаваше да се усмихва, очаквайки отговора. Нел си помисли: най-важното нещо в живота е да кажеш не в определен момент. Но в кой момент? Вари и нейният завод му предлагаха сигурност, светлина, щастие. Ако се откажеше от всичко това, трябваше да замине, да се потопи в пълната с тайни, болки и страх нощ…

— Не — отговори той.

— Съжалявам, но не те гоня. Имаш право на избор.

— Благодаря.

Нел знаеше, че вече няма избор.

— Ти си от тях, нали?

Нел опита да се засмее.

— Защо не?

Погледна я, може би за последен път, с очи, пълни с желание и страдание. Тя беше красотата, надеждата, животът. И въпреки това той щеше да замине.

— Какво ще правиш?

— Ще замина.

— При тях ли?

— Не знам…

На юг от завода пред пътя се простираше обширно необработено пространство, насред което все още се издигаха пънове, отломки от стена, железен пречупен стълб…

Нел се прехвърли през купчина камъни, заобиколи яма, пълна със стари гуми, препъна се в останки от камион. По-нататък видя изсъхналия труп на кон, все още завързан за съборен стълб. Няколко червеникави гъски цамбуркаха в кална локва. Раздвижено от вятъра плашило танцуваше на едно мъртво дърво. Върху дюкянчето на сляпа цветопродавачка бе кацнал разпран балон, а отдолу висеше разбит кош…

Раздрънкай робот помагаше на младата продавачка.

Естествено, Вари наричаше „картината“, на площ повече от хектар, чийто автор бе тя, „Краят на света“. Били са нужни огромни технически средства, за да се осъществи тази творба: на завода не липсваха нито средства, нито енергия. Истинският край на света нямаше да настъпи скоро.