Мишел Жори - Отрицателите

Разтърси късите си руси къдрици. Светлината проблесна в зелените й присмехулни очи изпод присвитите клепачи.

— Заводът е единственото демократично място в цялото съзвездие, защото селото не влиза в сметките — то е обикновен протекторат, разделен между манастира и общината. Трябва най-сетне да се решим да вземем властта в Орион!

Изгледа Нел преценяващо, като сбръчка края на чипото си носле.

— Добре ли спа, самотен отрицателю? Чака те тежък ден!

— Тук ли са?

— Да!

Закуската се появи от асансьора. Вари обясни на Нел, че мармаладът идва от овощните градини на завода, а маслото от личната й мандра. Тя притежаваше стадо от трийсет крави… Но хлябът бе купен от селото. „Само това могат да правят!“ Нел помоли да разкаже по-подробно какво се бе случило в Еджеди, докато е бил в безсъзнание.

— Не знам точно с каква цел Райнди Зарал бе събрала звездниците да присъстват на твоя разпит. Може би е искала да докаже, че не се страхува от нищо и е достойна да управлява целия Орион. Ние стояхме нащрек и бяхме взели всички предпазни мерки. Монасите също си имаха тайни замисли. Дойдоха със сила и се опитаха да подчинят Райнди. Аз предпочетох да се заема с теб. Бяха те ударили с конг по главата. Беше замаян, което обясняваше припадъка и амнезията ти. Отнесохме те в безсъзнание до аерофургон… В крайна сметка обшинниците отблъснаха монасите. Сега манастирът и другите общности са, общо взето, във война. Но ние не сме склонни да поддържаме Райнди Зарал, поне за момента… А отрицателите на Вок Уни са пред завода. Изглежда са дошли за теб!

Нел се насилваше да се храни спокойно. Но знаеше какво го очаква през този тежък ден. Изпитания, може би още по-страшни и от досегашните… Дали съюзът с Вари Голфър бе безкористен?

— Мисля, че отрицателите са си поставили за цел да ликвидират стария свят — каза инженерът. — Кой им е поверил тази роля? Господ, съдбата или геопрограмистите?

— По-скоро геопрограмистите — отговори Нел. — Но не мисля, че те действително унищожават стария свят.

Помисли си дали не е настъпил най-подходящият момент да продаде теорията си. Спогледаха се с Вари Голфър. Младата жена му се усмихна прелъстително.

— Е, слушам те — каза, сякаш бе отгатнала колебанията му. Добави сериозно: — Помогнах ти от съчувствие, любопитство и симпатия. Нищо не знам за теб, но това е без значение. Сега можеш да постъпиш както желаеш. Иска ми се да разбера, но не си длъжен да говориш…

Нел сключи ръце на масата пред себе си. Сведе глава и се опита да си представи риска, който щеше да поеме. Вари продължи:

— Не знам дали Вок е опасен. Според мен отрицателите притежават само силата, която ние им приписваме. Вярно, че ние им приписваме много. Те не могат да изменят действителността. Никой не може. Но несъмнено могат да размътват съзнанието на хората, а това е почти същото…

Най-накрая Нел се реши:

— Мисля, че геопрограмистите само са се престорили, че си отиват. Събитията, които преживяваме, са ново дело на геопрограмистите. Това само привидно е краят па Централизираната държава. Геопрограмистите са създали системата на съзвездията. Те са се оттеглили в сянка, но продължават да управляват развитието па света…

Вари Голфър се замисли.

— Двете системи изглеждат коренно противоположни. Защо геопрограмистите изчакаха геопрограмирането да достигне своя апогей, за да сменят посоката?

Нел отговори с увереност, която далеч не изпитваше:

— Има закон, според който всеки исторически период, дори да е погрешен, трябва да се осъществи докрай, за да може друг да го замени, без да настъпи хаос.

— Твоята хипотеза ме заинтересува.

— Осигурявам доказателство след продажбата!

— Купувам — каза Вари Голфър.

— Така че отрицателите са тайните агенти на геопрограмирането. Тяхното съществуване ще бъде като щипка сол за бъдещото общество. Все още не разбирам съвсем добре ролята им, но съм сигурен, че играят някаква… От друга страна, науката на геопрограмирането в своя връх на развитие може да е постигнала силата да борави с действителността. Тогава геопрограмистите са усетили, че епохата свършва и трябва да се смени посоката. И са предали силата да въздействат на действителността на отрицателите!

— Не — каза Вари.

— Бях в манастира. Договете щяха да ме излапат или монасите да ме пребият. Получи се някаква празнина и изведнъж са озовах в територията на общината, пленен от охраната на Райнди Зарал, но не под пряка заплаха за живота…