Мишел Жори: Отрицателите

— Пояснете мисълта си — каза той.

Стю Лижу още дълго време не помръдна и не проговори.

— Искам да кажа следното: геопрограмистите ли създадоха номадски банди, жонгльори, дадоси, отрицатели, които обсаждат съзвездията и насочват тяхното развитие към затваряне и автаркия… или разпространението на номадите е просто историческа случайност?

Нел отговори със същия тежък глас, натъртвайки думите:

— Според мен и едното, и другото… и нито едното, нито другото.

— Не поемате кой знае каква отговорност.

— Защо да бързам? Там, където се настаня, ако условията на живот ми харесват, може би ще разкрия моите сведения.

— Жалко. Не можем да ви приемем в манастира „Дьо Фо“. За да живеете в тази общност, минималната височина за мъжете е 1,88 м…

— Кой е създал този странен закон?

— Какво ви засяга това?

— Мислите ли, че такава е волята на геопрограмистите?

— Какво ме засяга волята на геопрограмистите? Считам, че те са ни предали.

Нел се изправи.

— Съжалявам.

Стю Лижу го задържа с рязък жест.

— Почакайте. Интересувам се и от отрицателите. Ако силата, която им приписват, е истинска, те могат да унищожат каквото е останало от цивилизацията. Не вярвам такава да е била волята на геопрограмистите! Не знаем откъде идват. Не знаем какво искат… В „Дьо Фо“ имаме един много голям специалист в борбата с отрицателите, метр Бо Жен. Сигурно в някой от близките дни ще го срещнете. Но самият той не е способен да отговори на тези два основни въпроса… Малко ме интересува дали вие сте отрицател. Не мисля, че някой самотник може да бъде опасен. Но във ваш интерес е да ми отговорите искрено. Кои са отрицателите? Програмирани ли са? Откъде идват? Какво искат?

— Като имам, предвид малкия си ръст — каза Нел, — не виждам какъв интерес бих имал да ви отговоря.

— Колко сте висок?

— Метър и седемдесет.

Стю Лижу въздъхна.

— Жалко. При метър и седемдесет и пет можехме ла си позволим нарушение на закона. Бих могъл лично да поговоря за вас с нашите приятели от завода. За тях ръстът на хората няма никакво значение…

— Ако съм отрицател, няма да ви отговоря. Ако не съм отрицател, няма да зная отговорите. Положението е без изход.

Монархът наведе глава. Когато отново я вдигна, челюстите му бяха стиснати, веждите свъсени, а погледът му много студен.

— Нямаме какво повече да си кажем. Излезте оттук. Най-късно до половин час трябва да напуснете територията на манастира. Не забравяйте, че дойдохте при нас без виза!

— Довиждане, Монарх — каза Нел. — Мисля, че ще предложа услугите си в завода.

Отдалечаваше се от манастирския център, като бързо се плъзгаше на електрическите си всъдеходки. Движеше се покрай много висока стена, на чийто връх бяха посадени смокини. Зрелите плодове падаха в краката му. Наведе се да събере няколко и да напълни джобовете на туниката си… Общината Еджеди трябваше да се намира от другата страна на стената. Но изкачването изглеждаше трудно, дори с помощта на всъдеходките, нагласени за скок. Може би ще се наложи да се подслони в гората. Тогава смокините ще са му от полза.

Приглушен грохот го стресна. Изправи се. Към него се бе устремил огромен дог с наведена глава и сбръчкани бърни. Успя само да извади от колана си единственото оръжие, което притежаваше, конг с шокови вълни, достатъчен, за да приспи нападател на по-малко от три метра. Стреля. Животното падна.

В същия момент четирима монаси, които се бяха скрили зад храсталаците при извора, се хвърлиха към него. Сега вече имаха подходящ повод да го нападнат. Смокините, кучето — две страни на една и съща клопка.

Селяните го удариха с дръжките на инструментите си. Падна. Изтръгнаха му оръжието, шала, всъдеходките.

— Дявол! Дявол!

Нел се изправи, получи още няколко удара и побягна, накуцвайки. Продължаваше да бяга покрай стената. Гората беше наблизо, обаче забеляза въоръжени с арбалети хора, които го дебнеха в края й успоредно на стената.

Изведнъж усети, че го преследват. Погледна през рамо. Монасите бяха пуснали кучетата си. Пет дога препускаха в една линия, като се разгръщаха, за да го обградят. Пред него се простираше територията на общината, но на какво разстояние? Нямаше никакъв шанс да избяга от кучетата.

Продължи още няколко метра по инерция. Един от договете вече го застигаше. Свърна към гората. Пред зъбите на кучето предпочиташе смъртоносната стрела. После му се стори, че струпаните в засада под дърветата стрелци се целят в краката му.