Мишел Жори: Отрицателите

— Оставам — каза той.

Прибра си шала и отиде в агенцията за тютюн, където му издадоха разрешително за трийсет дни, за цялото съзвездие, при условие че получава виза на входа на всяка община.

Шефът на бюрото уточни, че сигурността му не е гарантирана извън селото.

— А в селото?

Човекът повдигна рамене и се усмихна.

— С малко повече късмет…

Въпреки това той реши да обиколи целия Орион, започвайки от „Фо“ — манастира, който беше най-близката община.

В Ласак човек бе свободен, по-свободен, отколкото изобщо някога е бил Нел. Но животът тук му се струваше жалък, посредствен. Почти не виждаше перспективи за бъдещето… Сигурността на жителите зависеше от съседните звездници.

С всъдеходките на рамо пое по пътя за манастира и закрачи спокойно покрай гората. Автоматичен въздушен кораб прелиташе над територията на Орион, разпространявайки през мегафон обичайните лозунги. „Геопрограмистите ви пожелават успех в новата съдба. Бъдете здрави и щастливи. Отрицателите са най-опасните врагове на цивилизацията…“

Неща от този род. Корабът се отдалечи и Нел продължи пътя си. От началото на XXIV век геопрограмирането ръководеше съдбините на планетата. С тази неясна дума се означаваха едновременно единната централизирана държава и определен метод на правителството, който превръщаше целия свят в програмирана и в най-малките подробности хиперсистема… Нел не можеше да повярва в ненадейното изчезване на геопрограмистите и на фантастичната им машинария.

Видя селяни от манастира да се трудят. И мъжете, и жените носеха строги кафяви униформи. Инструментите им бяха съвсем допотопни. Може би отглеждаха онези манастирски растения, чиято рядкост определяше високата им цена и обратното… По-нататък върху Нел се нахвърли едър дог, ала за щастие стопанинът, тромав монах, бързо повика животното. Други огромни кучета, отделени от пътя с висока желязна ограда, лаеха бясно, докато ги наближаваше. Когато минаваше край тях, той зашепна: не, не, не… много тихо, без да поглежда животните. Просто за опит. Кучетата отстъпиха и млъкнаха… Нел предпочете да не се замисля върху това. Отдалечи се бързо.

Стигна до портите на манастира. Мъж и жена, и двамата много високи, с тъмни коси и тъмни дрехи, го посрещнаха, насочили срещу него арбалетите си.

— Вие ли сте отрицателят самотник? — попита жената.

— Няма отрицател самотник! — отговори Нел. Това можеше да се разбере по два начина — или няма отрицател самотник, защото не съм отрицател, или няма отрицател самотник… и приятелите ми не са далеч! — Идвам от селото — само каза той.

— Какво искате? — попита мъжът.

Двамата монаси го гледаха враждебно.

— Искам да видя монарха Стю Лижу — отговори Нел.

Предпочиташе хората от Орион да не са чак толкова сигурни в него. Принадлежността му към страшната секта можеше да го погуби или спаси. Въпрос на късмет. Искаше да се възползва от този късмет.

— Вашият монарх желае да се срещнем — добави той. — Той ме очаква. Хайде, кажете му, че се наричам Нел Ван и че съм бивш техник от колектора „Лунен червей“. Знам много неща за геопрограмирането.

Жената кимна с глава. Мъжът се отдалечи да предаде съобщението. Върна се много бързо. Отговорът бе положителен. Стю Лижу желаеше да го приеме. Кога?

— Последвайте ме и ще видите!

— Внимавай! — намеси се жената. — Той трябва да върви отпред! Опасен е!

Нел тръгна към манастирския център, заплашван с арбалетите, които въпреки вида си, бяха твърде сложни оръжия.

Стю Лижу прие Нел в една стая на монархическата кула, осветена от множество прозорчета. Тронът на монарха приличаше на дъното на пещ, в която се топяха всички лъчи. Стю Лижу беше висок като всички обитатели на манастира — повече от метър и деветдесет. Беше облечен във великолепна сива униформа, с медали, верижки, християнски кръст и украсена кожена препаска. Присвити и светли очи блестяха изпод силно плешивото му чело.

— Добър ден, Монарх — каза Нел. Мъжът кимна безмълвно. Накрая се реши и проговори бавно, с дрезгав глас.

— Твърдите, че притежавате някакви сведения за геопрограмистите. Вярно ли е това?

— Не за геопрограмистите. За геопрограмирането…

— Не виждам особена разлика… Едно нещо ме интересува най-вече — наистина ли геопрограмистите са програмирали предаването на властта?

Нел се замисли. Всъщност той не разполагаше с никаква изключителна или особена информация. Можеше само да предложи… или да продаде една хипотеза. Наистина хипотеза, подкрепена от множество наблюдения и разсъждения.