Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Вместо това Гейб се застоява зад мен.

С ъгълчето на окото си го виждам как се обръща към тостера. Този път успява да измъкне обгарялото до неузнаваемост нещо, заклещено вътре. Отхапва и дъвче замислен, докато шари из кухнята.

Най-сетне решава да излезе, грабва кутия „Малборо“ и се отправя към градината, за да изпуши сутрешната си цигара. В този момент се сещам за нещо…

Ето че желанието ми се сбъдна. Този път загубих спора.

И сега какво?

След като изхвърлих счупените рози, а останалите оставих на перваза на прозореца, направих си чаша нескафе и доядох соевите сладки, се настаних на масата в кухнята и се зачудих какво да правя. Обикновено се излежавам чак до обяд, но вече сьм станала благодарение на новия си алармен часовник — доставчикът от „Интерфлора“. Започвам да барабаня по чашата с нокти.

Знам какво да правя. Ще погледам телевизия.

Обзема ме радост. Много обичам предаванията сутрин. Това е невероятно удоволствие, което те кара да се чувстваш гузна. Все едно, че си си сложила огромни гащи или тайничко си падаш по Енрике Иглесиас. Доволно посягам, за да включа портативния телевизор до микровълновата, и погледът ми попада на дигиталния часовник. Сърцето ми се свива. Още няма девет. До „Триша“ остава цяла вечност.

Допивам нещастно кафето си и започвам да се питам какво ли прави Гейб. Повдигам щората и надничам към градината. Заобиколен от цял куп книги с вицове, той се е проснал по корем върху един от шезлонгите и драска в тефтера, дето го разнася навсякъде. Май е най-добре да не го закачам, защото ми се струва задълбочен в работата си.

Май и аз трябва да си намеря някаква работа, казвам си аз и пускам щората. Има поне сто неща, които трябва спешно да свърша.

Поглеждам към вратата на хладилника, облепена с листчета. Имам да плащам сметки, да не говорим, че имам билети за шоуто „Роки Хорър“ за понеделник вечерта. Съвсем бях забравила за тях. Джес ги уреди благодарение на стюардите гейове и ни снабди и нас с Джеймс. Не съм много сигурна, че ще му хареса, и посягам към химикалка и бележник, настанявам се на масата в кухнята и започвам.

Добре. Трябва да направя списък. Прелиствам десетина страници, пълни със стари списъци, за които отдавна съм забравила.

Трябва да направя нов списък.

Петък — Не забравяй:

• Да се обадиш на Джеймс.

Това е лесна работа. Набирам номера му, но се оказва, че го няма, затова благодаря на гласовата поща за розите и обяснявам, че са страхотни.

• Да изпереш дрехите, които не са за пералнята.

Това е едно от неудобствата да има с кого да правиш секс. Преди да се появи Джеймс, носех разни стари гащи, които тъпчех в пералнята, но сега си слагам дантелени глезотии, които съвсем не изпълняват изискванията за бельо (да пазят, да ти е удобно с тях и да не ти духа под полата) и служат единствено за украса. Те са скъпи и неудобни, да не говорим, че дори когато ги пера на ръка, трябва да внимавам.

• Да потърсиш добре платена престижна работа като фотограф.

По дяволите.

Отначало си мислех да прескоча тази задача и да премина направо на „Да купиш ново перде за банята“, защото обичам да обикалям из „Икеа“, но това никак не е за пренебрегване. Не само че го подчертавам втори път, ами го записвам най-отгоре на списъка вече шест години и макар всичко друго рано или късно да го задрасквам, тази точка фигурира във всеки един от списъците ми. Гледа ме обвинително. Предизвиква ме.

Затова, часове по-късно, засядам пред компютъра и ровя из „Гугъл“, за да открия каква работа за фотографи се предлага.

— Как върви?

Гейб наднича в спалнята ми с две чаши горещ ментов чай и ново пликче соеви сладки.

— Супер — заявявам нещастно аз и поемам чашата. Духам и отпивам шумна глътка. — Почти четири часа ровя вече и единствената обява, която открих, е във „Фермерски машини“. Ровя из разпечатките, които съм направила. — Ето я. — Прочиствам гърло и започвам да чета: — „Великолепна възможност за опитен фотограф. Предимство имат кандидатите с познания за силози и трактори. Трябва да обичат добитъка и да са свикнали да прекарват дните си на открито независимо от атмосферните условия…“

Гейб ме поглежда озадачен и ми подава сладка.

— Опитвам се да си намеря работа — обяснявам аз и захапвам сладката.

Той се настанява върху неоправеното ми легло и протяга ръка към настанилия се върху кувертюрата Били Смит.

— Нали каза, че нямаш никакъв проблем с работата, след като ще отразявате онази напудрена кралска сватба.