Александра Потър: Ако върнеш времето назад

20 август 2007

Скъпо дневниче, събудих се с ужасен махмурлук. Миналата вечер ходихме с Неса в новото заведение — „Армията на Уелингтън“ 1 1 Генерал Уелингтън, англ. херцог, ръководил англичаните в битката при Ватерло срещу Бонапарт. — Б.пр. . Беше супер! Преди да излезем, изпихме бутилка кава, тъй като имахме пари само за по едно питие там. Видях Били Романи, музиканта. Господи, прекрасен е! Но той дори не знае, че съществувам…

Все още ми харесва новата ми работа в списанието — хората са наистина приятни и научавам много нови неща. Следващата стъпка е „Вог“! Човек може да си помечтае, нали… Обадих се на татко от работата и му честитих рождения ден; харесал е картичката и подаръка си!!! Ще се опитам следващата седмица да се измъкна и да видя мама и татко. Липсват ми!

Пак е супер жега. През обедната почивка отидохме с Неса в парка и се пекохме по сутиен. Тя говори само за новото си гадже. Излизали са няколко пъти, но вече е луда по него!

Е, добре, трябва да тръгвам. Тази вечер съм на купон. Ще си облека новия минижуп от „Мис Селфридж“. Нямам търпение, ще бъде толкова забавно!

20 август 2007

06.00. Събуждане.

06.15. Тренировка с личния ми инструктор.

07.30. Проверка на имейлите.

08.00. Тръгване за офиса. По пътя да отговоря на пропуснатите телефонни обаждания.

09.00. Пристигане в офиса. Преглед на новините.

10.00. Да напиша имейлите си и да се координирам с Беа.

11.00. Подготовка за утрешната среща с Лари Голдстийн.

12.30. Среща на обяд с журналисти от „Дейли Стандарт“ и др.

15.00. Да напиша съобщение за пресата.

16.00. Да свържа Джони Бърд, фризьора от Уест Енд, с новия редактор на списание „Кътс“ за разговор и интервю за новата му линия шампоани.

17.00. Да напиша това съобщение за пресата!

18.00. Да поработя по документите за договора за „Клауд Найн“.

19.00. Вечеря с Майлс.

22.00. Да си направя график на срещите за утре и да се подготвя.

23.00. Да прочета една глава от „Как да намериш себе си“.

24.00. Да си легна.

Шшш… шшш… шшш…

Ах, съвършеното блаженство. Да слушаш как вълните нежно заливат пустинните брегове — пенливите бели върхове галят самотната плажна ивица, преди да се отдръпнат обратно. Шшш… Идват и си отиват. Като най-прекрасната приспивна песен. Отпускаща. Успокояваща. Нежна. Умът ми се носи по вълните. Тялото ми плува. Аз съм в центъра на пълния мир и покой…

„Бийп-бийп-бийп!“

По дяволите! Не, не съм. Аз съм в апартамента си в Лондон, понеделник сутрин е и съм грубо събудена от пронизващия звън на будилника.

Сърцето ми бие, умът ми препуска, изтърколвам се от леглото, повдигам ароматерапевтичната маска от очите си и поглеждам колко е часът: 06.00. Стомахът ми се свива. Господи, кога стана? Имам тренировка с личния си инструктор преди работа, трябва да се приготвя.

„Биййййп!“

Веднага.

Спирам алармата и отмятам чаршафите. Току-що ги купих. Направени са от чист органичен неизбелен памук, който както ме увери продавачът в „Джон Люис“ — е полезен за алергичните хора. Имам хиляда алергии, което е доста неприятно и притеснително, защото ме кара да приличам понякога на онези досадни типове, които носят „Крокс“ 2 2 Колекция „Крокс“ — обувки, сандали, джапанки, приличащи на френско сабо с каишка, направени от специален материал, PCCR — хибрид между гума и пластмаса, антимикробен и без миризми. — Б.пр. и си мислят, че е готино да демонстрираш чувствителността си към природните аромати, но аз наистина съм алергична. Честно. Както и да е, реших да пробвам с тези чаршафи. Не съм сигурна, че ще ми помогнат, а и само като се сетя колко платих за тях, очите ми се насълзяват.

Алармата е изключена, но все още не мога да събера сили да се надигна. Лежа на леглото с разперени ръце и крака като морска звезда, маската е на главата ми, ароматизаторът в стаята изпуска малки облачета пара. Уредбата ми продължава да свири. Пуснала съм диска с „Отпускаща океанска музика“ за по-спокоен сън. Налага се да правя такива неща, защото не само имам хиляди алергии, но и спя лошо. Просто ужасно. Трудно ми е да преминавам от едно състояние в друго. Когато затворя очите си и се опитам да заспя, главата ми се изпълва с всички незначителни дреболии, които са изпълвали деня ми — те жужат и се реят из съзнанието ми като милиони пчели.

Веднъж се опитах да ги преброя, както се прави с овцете, но ефектът беше обратен. Вместо да заспя, се разбудих напълно и прекарах цялата нощ в гледане на ужасни телевизионни програми за гафове при пластични операции. Не само че на следващия ден бях напълно изтощена, но оттогава имам тези странни кошмари за обновяването на вагините. (Повярвайте ми, има такова нещо като прекалено много информация.) Така че онова беше последният път, когато реших да пробвам нещо подобно.