Александра Потър: Ако върнеш времето назад

Пред мен се появява табела — КРАЙ НА ОТКЛОНЕНИЕТО — и ме обзема огромно облекчение. Благодаря! „Блекбъри“-то ми се обажда от седалката до мен и веднага го вдигам. Алелуя! Имам обхват. Плюс пет пропуснати обаждания. Ето ни отново в реалния свят. Притискам крака до педалите, увеличавам скоростта и се запътвам към офиса.

Преди да се добера до офиса, вече съм отговорила на девет обаждания, два имейла (тайничко, докато бях попаднала в още по-голямо задръстване!) и направих спешна поръчка за цветя в магазина „Интерфлора“. За нещастие се оказа, че нямат тъмносини цветя — всъщност жената звучеше доста озадачено, когато я попитах за това, но ми предложи тъмнопурпурни, което е на практика почти същото.

Донякъде.

Когато нахлувам през вратата, Беатрис, моята асистентка, протяга към мен ръка с чаша в нея. Така ме посреща всяка сутрин: двойно еспресо с няколко капки соево мляко. В момента говоря по телефона с един журналист, затова й хвърлям само благодарствена усмивка и поемам чашата като истински състезател от щафета. За две години сме усъвършенствали подаването. Не разливаме нито капка.

Продължавам през офиса, токчетата ми тракат остро по пода. (Полиран бетон, много de rigueur 6 6 De rigueur — френски израз в смисъл на „необходимо според етикета, протокола или модата“. — Б.пр. . Всъщност целият офис е последен писък на дизайна; в света на пиара външният вид е всичко.) „Добре, ще ви изпратя мостри от новия продукт, за да го тествате сами. Сигурна съм, че ще пожелаете да го представите в списанието… Аха, искате цялата серия продукти?“ Господи, журналистите могат да бъдат толкова алчни. „Разбира се, ще ви ги изпратя незабавно!“ Старая се да звуча ентусиазирано и жизнерадостно.

Добирам се до бюрото си, затварям телефона, отпускам се в креслото си и изпивам на един дъх двойното си еспресо. В главата ми е пълна мъгла, преди да изпия сутрешното си кафе, не мога нито да мисля, нито да виждам ясно. Което, разбира се, напълно обяснява странния инцидент на светофара.

— Добро утро — на вратата се появява усмихнатата Беатрис с папка, притисната до гърдите й.

Беатрис сякаш винаги е в тази поза — притискаща папка до гърдите си. Не защото работи нещо по тях, а по-скоро защото се опитва да прикрие впечатляващо големите си гърди (или „другарките й“, както обича да ги нарича тя), които е наследила от баба си, Херцогинята, или там каквато беше. В допълнение към двойния наниз перли, значителния паричен фонд и малкото „убежище“ в града, което всъщност е огромен мансарден апартамент на площад „Девъншир“, номер 1.

Честно, Беа е толкова сладка, че би трябвало да я мразя, но ми е невъзможно — тя е един от най-прекрасните хора, които някога съм срещала.

— Здрасти, Беа, благодаря ти за кафето — усмихвам й се с благодарност.

— Как изкара почивните дни? — пита тя, докато минава зад гърба ми и сваля от рамото ми чантите, за които напълно съм забравила и тъкмо се чудя какво ми пречи. После с привичен жест оставя всяка една на мястото й.

— Добре. Трябваше да наваксам с малко работа — отвръщам и свивам рамене, сещайки се за вчерашния ден, който прекарах в трапезарията, заобиколена от купища документи, докато Майлс играеше скуош. Всъщност напоследък все така прекарвам уикендите.

Поглеждам купчината документи, която ме очаква, подпирам се на лакти на масата и потърквам челото си. Вече усещам започващото главоболие.

— Някакви съобщения?

— Асистентът на Лари Голдстийн се обади да потвърди обяда ви утре в „Електрик“ в Нотинг Хил. — Беа започва да отмята едно по едно листчетата в бележника си. — Обади се Сали Пит, редакторката на лайф стаил отдела в „Дейли Стандарт“. Искат да те интервюират за статия за жените, които имат всичко. Звучи въодушевено. — А, и Мелъди се обади. Няколко пъти.

Мелъди е прочута телевизионна водеща, която наскоро роди, после направо чудодейно отслабна и сега прави истинско състояние, като споделя „тайната“ си чрез DVD-та, книги, телевизионни програми и новата си серия от полуготови здравословни храни без консерванти, „Лесно е без Е-та“, за които ние й правим пиар кампанията.

— Малко е притеснена от неделните вестници — Беатрис поставя пред мен копие на един от таблоидите. На първата страница има снимка на Мелъди, тъпчеща се с голям „Бик Мак“ и пържени картофи. Заглавието е крещящо — „Мазни тайни“.

— А, да — правя гримаса. — Видях го.

— Всъщност точните й думи бяха… — Беа разлиства бележника си, открива каквото й трябва и започва да чете на глас: — „Майната им. Искам да убия шибаните копелета в шибаните вестници.“