Александра Маринина - Няма връщане назад

Не беше нужно да крият срещите си, защото и тримата се познаваха отдавна, нещо повече — в миналото ги бяха свързвали не само службата и общите задачи, но и общите неприятности, а в настоящето — взаимната подкрепа в сложната работа по преодоляване последствията от въпросните неприятности. Така че днешният разговор се водеше не в конспиративната обстановка на някоя хитро измислена неутрална територия, а на най-обикновената вила на единия от събеседниците, по най-обичайното за излизане извън града време — в събота, около пет следобед, на чист въздух, около димящо барбекю, поставено на десетина метра от входа на вилата.

— Надявам се, не сте забравили за онзи журналист, заради когото на главите ни се стовариха толкова проблеми? — уж между другото попита собственикът на вилата, солиден пълен мъж с едра глава, гладки бузи и блестящи изпъкнали очи, който приличаше повече на преуспяващ учен, отколкото на бивш началник, който преди известно време с трясък е рухнал от ръководното кресло.

— Да бе, ще го забравим, как не — отвърна през зъби мършав, много висок мъж, докато ловко обръщаше над жарта тънките шишове с нанизани на тях късчета овнешко.

Трета в тази съвсем обикновена компания беше жена на петдесетина години с усмихнато, но някак злобно лице, стройна и много добре поддържана. Тя щеше да изглежда с поне осем години по-млада, ако не бяха небоядисаните й бели коси. Стоеше с ръце, пъхнати в джобовете на тънкото си скъпо яке, поклащаше се от пети на пръсти и обратно и разглеждаше върховете на безбройните борове, които растяха около вилното място.

На пръв поглед тя сякаш дори не чу произнесените полугласно реплики, но не беше така.

— Но нали той… такова… — подхвърли тя равнодушно, без да откъсва поглед от полюшващите се тъмнозелени клони.

— Именно де — изтежко потвърди Солидния. — Журналистът… такова, а материалите му къде са?

— Публикувани са — все така равнодушно каза Жената.

— Само докато беше жив — възрази Солидния. — След неговата гибел не е публикувано нищо повече. И не се е вдигал никакъв шум. Какъв е изводът от това?

— Изводът е, че той не е изровил нищо повече — обади се Мършавия. — Каквото е изровил, това публикуваха. А после — край. Защо изобщо говорим за това? Нас не ни интересува какво и за кого още е изровил, важното е, че успя да оклепа нас. Ние сме си ние, а за чуждите кахъри на мен хич не ми пука. Ако още някой изгори след смъртта му, много важно.

— Не си стратег ти, приятелю, не си стратег и дори не си тактик — поклати глава Солидния. — Ами ако ви кажа, че след гибелта на тази писарушка е останала цяла купчина материали, които той не е успял да обработи и да пробута в своето вестниче?

— Ами да е останала. — Мършавия направи непредпазливо движение, опари си пръстите в нажежената част на шиша и болезнено смръщи красивото си фино лице. — Нас това какво ни засяга?

— Откъде се знае за материалите? — В гласа на Жената прозвуча пробудил се интерес. Тя, за разлика от съпруга си, беше и тактик, и стратег, така че мигновено долови неизказаната мисъл на Солидния. — И доколко е достоверна тази информация?

— Сама прецени.

С жест на фокусник Солидния извади от дълбокия джоб на широката си кожена жилетка, наметната върху светлата риза с къси ръкави, книжка джобен формат с меки корици и я показа на Жената.

— Това нищо ли не ти говори?

— Абсолютно — сви рамене тя. — Аз не чета такива неща.

— И аз не чета — позасмя се Солидния. — Виж, моята съпруга обаче ги чете. И знаеш ли какво ми каза тя завчера? Че в това книжле бил описан нашият общ познат от съседната област. Тя прекрасно си го спомня и го е разпознала безпогрешно. Разбира се, името било друго, обаче длъжността, описанието на външността, навиците му, стилът му на говорене и дори някои негови прегрешения — всичко съвпадало съвсем точно. Аз не повярвах, но тя ми посочи едно конкретно място, за да го прочета лично, като си легна.

— И? — вдигна разтревожени очи Мършавия към Солидния. — Какво прочете?

— Охо, да беше само там! Като някакъв идиот цяла нощ четох, съпоставях, водих си бележки с молив по полетата, още сутринта пратих шофьора да изкупи всички книжки от тази поредица и два дни след това, докато вие там сте се наслаждавали на живота, седях и не вдигнах глава, докато не ги прочетох всички. Останала е информация след този кучи син! Останала е! Само че къде е? Ако я бяха намерили при обиска на дома му или в редакцията, ние вече щяхме да знаем, щеше да се вдигне шум до бога.