Александра Маринина - Няма връщане назад

— Вие смятате, че нашата комисия не е достатъчно научно подготвена, и разчитате следващия път да ви провърви повече? — присмехулно я подкачи един от членовете на комисията. — Тоест, че всички тук сме тъпи, а в другата комисия ще ви очакват гении, чието интелектуално равнище отговаря на вашето? Доста смело изявление, бих казал.

— Аз смятам, че моят отговор беше абсолютно правилен, но недостатъчно аргументиран и зле формулиран — твърдо отговори тя.

— Логиката ви е странна — сви рамене председателят.

— Не е странна, просто не е като вашата. Именно затова за мъжете детективи е по-лесно и по-просто да ловят мъже престъпници. Те не разбират жените престъпнички, затова не могат да ги заловят. Между другото, именно затова аз не мога да се доверявам на статистическите данни за съотношението между жените и мъжете сред престъпниците. В действителност жените престъпнички са много повече, отколкото ни се струва.

Настя усещаше как острият лакът на майор Суладзе се забива в хълбока й чуваше думите му, процедени шепнешком през зъби: „Абе ти да не откачи? Млъквай веднага!“, но не можеше да се овладее. Ядът към себе си, задето не съумя да изложи ясно гледната си точка, ядът към членовете на комисията, които й бяха писали тройка от уважение към втория й баща, и срамът, че изпитва този яд, и недоволството от себе си, задето се срамува — всичките тези емоции се бяха смесили в едно невъобразимо кълбо и я караха да върши неща, които по принцип не й бяха присъщи. Настя Каменская никога не се бе изявявала като борец, особено за своите права.

Стените на кабинета се тресяха от гръмогласен смях. Пръв се засмя човекът, който бе писал научни трудове за латентната престъпност. След него прихна и се заля в смях председателят. След две минути се кискаха всички, освен Настя, която оклюмано чакаше участта си.

— Така да бяхте казали от самото начало — след като се насмя, одобрително каза председателят. — Такива аргументи са прости и разбираеми. Запомнете, другарю подполковник, най-сложните идеи в науката са онези, които могат да се обяснят с прости думи. Ако не се получава с прости думи, значи в идеята има някакъв проблем. Браво на вас, че не паднахте духом и съумяхте в последния момент да се стегнете. Това ще ви бъде много полезно при защитата на дисертацията, ако се каните в нея да отстоявате тези свои убеждения. Пред научния съвет няма да ви е лесно, така че предварително ви съчувствам. И имате късмет, че още не съм вписал оценките в протокола. Смятам, че членовете на комисията няма да имат нищо против да ви пишем „добър“.

Членовете на комисията не възразиха. Но на Настя, кой знае защо, й стана още по-неприятно. Сякаш си бе измолила тази оценка или я бе получила по нечестен начин.

— Е, де, защо се вкисваш? — окуражаваше я неуморимият Суладзе. — Получи добра оценка, а изглеждаш така, сякаш всички сме умрели. Хайде с нас, ще поседим и ще отпразнуваме събитието, а?

Настя се съгласи, но в последния момент се отказа и се прибра вкъщи. Момчетата, с които бе държала изпита, не разбираха настроението й, но Льошка непременно щеше да го разбере.

И той наистина го разбра.

— Асенка, нали си спомняш онази забележителна фраза на баща ти: Няма лошо време, времето винаги е хубаво, стига да си облечен както трябва. Няма лоши оценки, оценката винаги е добра, стига да я приемаш по правилния начин. Ти не си била готова да излагаш необичайните си идеи пред група учени. Считайки ги за очевидни, не си се подготвила достатъчно аргументирано да ги изясниш достъпно, убедително и същевременно деликатно. Деликатно, Асенка! Защото нито един учен, дори да има много прогресивни възгледи и да е много демократичен, не би търпял да дойде една хлапачка от улицата, която няма нито една публикация и не е посветила на научното поприще нито ден, и да започне да руши основите и да му дава акъл. Ти, меко казано, си проявила липса на разум, предвидливост и деликатност, моето момиче, но дори при тези обстоятелства си успяла да си спечелиш положителна оценка. А това за какво говори?

— За какво? — послушно попита Настя, която слушаше мъжа си като омагьосана.

Льоша произнасяше думите, които толкова й бяха нужни. Наричаше нещата със собствените им имена, без да се опитва да скрива нейните недостатъци и да изтъква качествата, говореше трезво и за едното, и за другото, така че изглеждаше обективен и убедителен. Докато Настя затъваше във вълни от емоции, като се наричаше с ужасни думи за грешките, които й показваше Льоша, забравяше за положителната страна на нещата, а когато се опитваше да се утеши и да мисли само за положителното, веднага се скастряше за слепотата и необективността си.