Александра Потър - Да започнем отначало

Много древни култури вярват, че магията на новогодишната нощ може да изчисти нещо, което не искате да вземете със себе си от старата в новата година. Ако се страхувате или съжалявате, ако страдате или ви измъчват болезнени спомени, ако сте били болни или имате лоши навици, това е времето, когато можете да оставите миналото зад себе си и да пристъпите необременени в бъдещето.

Първо запалете огън. Сетне вземете лист хартия и напишете списък, използвайте рисунка или друг символ, за да опишете нещата, от които искате да се отървете, и в полунощ, точно когато удари дванайсет, го хвърлете в пламъците.

Докато гори, ще се разлетят искри. Пожелайте си нещо. Искрите ще го поемат и ще го изпратят във вселената, за да бъде разпръснато от вятъра в новата година…

Скъпо дневниче,

Себ и аз скъсахме.

Добре де, това не е истината. Всъщност той скъса с мен. Каза, че ме обича, но не е влюбен, че било по-добре да се разделим, че се надявал да останем приятели. Но ти знаеш кое е най-лошото, нали? Това бяха думите, че не вижда бъдеще с мен. Те направо разбиха сърцето ми.

Сега не съм сигурна какво да пиша. Да пиша ли, че все още се чувствам онемяла? Вцепенена? Че са минали само няколко часа, а все още не мога да повярвам? Знам, шокът скоро ще отмине, като упойката при зъболекар, и ще ме връхлети болката, от която се страхувам.

Или да пиша, че за всичко съм виновна аз. Грешката е моя. Имаше толкова много неща, които бих искала да направя различно. Толкова много съжаления. Толкова много „ако“. Вече е твърде късно. Никога няма да обичам някой друг така, както обичах Себ, а сега го изгубих.

Той вече ми липсва.

Какво мислиш?

Седя на бюрото, подпирам брадичката си с ръка и се взирам мрачно в екрана на монитора. Оттам ме гледа Фейсбук.

Поправка: надсмива ми се, като навира в очите ми великолепния любовен живот на другите.

Преглеждам какво пишат моите приятелки:

Кристи Хейтърсли харесва новата си чанта „Гучи“, която гаджето й подарило за Коледа.

Джени Хамълтън-Проктър: „Търся къде да празнувам Нова година със своето перфектно мъжле и бебе. Направо съм благословена!“ Анила Патъл обича Имран Бут.

Мелъди Дабровски: „Анди ме изненада с най-важния въпрос и аз казах: «Да!»“

Кара Дженкинс: „След като вече не мога да вляза в джинсите си, май е време да издам тайната — аз и Джон сме бременни!“

Емили Клайн: „Само две нощи до медения месец на Бали. НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ!“

Емили отива на меден месец? Дори не знаех, че се е омъжила!

Вниманието ми привлича един имейл, който чака във входящата кутия. Той е от шефа ми — сър Ричард, който ми напомня за визата, необходима за предстоящото му пътуване до Индия след празниците.

По дяволите! Бях забравила за нея.

„Всичко е задвижено“ — пиша бързо и пращам безгрижния отговор.

Часът е три следобед в навечерието на Нова година и докато повечето хора си лежат вкъщи на дивана, гледат повторения на програмите по телевизията и довършват остатъците от овчарския пай с кайма, или са на хиляди километри далеч оттук на плажа в Гоа и се наслаждават на слънце през зимата, аз съм заседнала в една офис сграда в югозападен Лондон.

Офисът е на „Блексток & Уайт“ — търговци на алкохол, известни със своето уиски и други маркови високоградусни напитки, където работя като личен асистент на сър Ричард Блексток. Личен асистент — накратко ЛА. Звучи доста ефектно, особено ако изглеждах като излязла от „Mad Men“ 1 1 Mad Men — американски драматичен сериал от 2007 г. — Б.пр. или ако бях страхотно ефективна, но всъщност не съм най-добрият ЛА на света. Ако трябва да кажа самата истина, всъщност съм доста посредствена. Но вината не е моя. Преди около година работих тук временно, когато ЛА напусна и излезе по майчинство, а сър Ричард ми предложи нейната работа.

От самото начало му казах, че не съм подходяща за личен асистент. Не съм съвсем сигурна кой е подходящ, но съм напълно убедена, че това не е човек, който чука по клавиатурата с два пръста, има „система за съхранение“, която се състои в пъхане на всичко в чекмеджето и забравяне за него, и не може да запомни дали в края на писмото се пише „Искрено ваш“ или „С уважение“.

Но сър Ричард изтри всички мои тревоги и притеснения с една от своите добродушни усмивки. Над петдесет години, с вкус към кафяви костюми, които лъщят от носене, и прическа, с която безрезултатно опитва да скрие оплешивяването си, той е най-милият шеф, който съм имала. Което е причина да се срамувам толкова много, защото си спомням, че на едно листче записах да не забравя за визата и го залепих на монитора си, който е покрит целият с подобни бележки.