Александра Потър - Да започнем отначало

Като например онзи глупав спор за брака. Мисълта ми със съжаление се връща към лятото. Отидохме на сватбата на негови приятели и онова, което започна като весели закачки, след като хванах букета на младоженката — ритуал, който показва коя ще бъде следващата булка, се превърна в огорчение и спор, когато той заяви, че не вярва в брака. Аз се разстроих и приех нещата твърде лично, макар да бяхме заедно само от шест месеца и изобщо не бързах да сложа халка на пръста си. Но това се случва, когато човек е безнадежден романтик и е пил повечко шампанско… Боже, каква идиотка съм била!

Усещам как сърцето ми се свива. Гледам в кадифената тъмнина и се чудя къде ли е той. Какво прави? Дали мисли за мен? Чувството, че някой ти липсва, сигурно е една от най-страшните човешки емоции. На всички други чувства като гняв, страх и ужас хората отделят много повече внимание, сякаш им придават повече стойност, но след като те стигнат до кулминацията си и утихнат, остава разяждащата, нестихваща болка от загубата, която просто трябва да бъде изтърпяна. Това е като задкулисния шум, който винаги е там и никога не стихва. Просто трябва да се опиташ да го изолираш, да се разсейваш, да се надяваш, че утре дупката, която е останала, ще стане по-малка.

Изведнъж осъзнавам колко студени са пръстите ми, затова ги махам от замръзналия парапет, пъхам ледените си ръце в джобовете, слизам от моста и се отправям към големите викториански жилищни сгради от червени тухли на ъгъла. Над входната врата има стъклопис от цветно стъкло, на който се чете „Арминта Менигън“.

Отвън сградата изглежда много величествена, много скъпа и луксозна, но всъщност общите стълбища са овехтели, а някои от съседите изглеждат подозрително лукави и нечистоплътни. Фиона купи апартамента преди няколко години с малкото пари, които наследи от една стара своя леля. Той е на четвъртия етаж, отчаяно се нуждае от боя, меко казано е доста тесничък и до него се стига по стълби, от които въздухът в дробовете ти свършва.

Което, да си кажем честно, подхожда много на Фиона.

Сериозно, тя прилича много на своя апартамент. Величествена отвън и не толкова отвътре. За целия свят навън тя е преуспяла журналистка в областта на здравето и красотата, със собствена колонка в съботното издание на голям национален вестник, където възхвалява ползите от физическите упражнения, храненето с три здравословни органични храни на ден и употребата на слънцезащитен фактор 45. За онези, които са вътре — тоест аз, тя е на свободна практика, пише на кухненската маса по пижама, пуши по пакет „Марлборо лайт“ на ден и, когато не се е запиляла по тропиците и Хавай при първия слънчев проблясък, се опитва да отслабне с една или друга краткотрайна диета, която в момента е на мода.

Опитвала съм да й кажа, че е прекрасна такава каквато е, но тя не ме слуша. Миналия месец не яде нищо друго, освен супа Том Юн.

— Това е диетата на хилядолетието! Проста зелева чорба — обясни ми ентусиазирано, — но не причинява подуване и газове. — И три пъти седмично ходи до Тай 5 5 Тайландски закусвални. — Б.пр. , за да взема храна за вкъщи в огромни, приличащи на бурета съдове. Това поне бе полезно физическо натоварване.

Фиона е моята най-стара и най-близка приятелка. Срещнахме се, когато ходехме в началното училище и двете бяхме на осем години и веднага след като се запознахме, тя ми съобщи, че може да свири на пиано и че родителите й имат лятна къща в Южна Франция. Наистина имаха.

Нещо подобно. Ако тегленето на каравана през Ламанш всяка година се смята за лятна къща, значи имаха.

Колкото до свиренето на пиано, то приличаше повече на удряне с пръчици за хранене върху клавишите на ямахата.

Но това е Фиона. Винаги си е била такава. И да, понякога е малко смущаващо — когато преиначава гласа си на аристократичен и обявява на всички, че е била в Кеймбридж, но пропуска да спомене, че всъщност е ходила само до поликлиниката. Или когато една вечер я чух да казва по телефона, че щяла да затваря, защото „бърза за пилатес“, а всъщност имаше само диск с упражненията, който събираше прах заедно с още много други подобни сидита. Не само това, видях я да го пуска един-единствен път и го спря по средата, за да гледа Dragons Den 6 6 Британски телевизионен сериал. — Б.пр. .

Да, но въпреки всички превземки и маниерничене тя е един от най-милите хора, които съм срещала. Има огромно сърце и когато стане напечено, знам че винаги ще бъде до мен — наричам я четвъртата „бърза помощ“. Сякаш има нужда непременно да обяви какво е направила пред публика. Сякаш, поради някаква причина, се срамува от онова, което е. За да бъда честна, ще кажа, че според мен вината е на майка й. Тя бе от онези класически амбициозни майки, която й натякваше, че е пухкава като малко кученце и я караше да се запише на всички възможни извънучилищни занимания.