Александра Потър - Да започнем отначало

Бедната Фиона! Обикновено идваше всеки ден в училище почти припаднала под тежестта на четири музикални инструмента, тенис ракета, хокеен стик, балетно облекло, палци и плувен костюм. Когато се оплакваше, майка й казваше: „Мерилин Монро нямаше да стане онова, което е, ако бе останала Норма Джийн“. Което е доста объркващо за едно единайсетгодишно дете. И много натоварващо. Мисля, че Фиона така и не успя да го преодолее.

— Тес, ти ли си?

Останала без дъх след изкачването на стълбите, бутам вратата на апартамента, за да бъда посрещната от оглушителен звук, идващ от нейната спалня. Странно, когато сме само двете гласът й звучи по-малко с акцент „Произведено в Челси“ и много повече като „Единственият път води към Есекс“ 7 7 Телевизионни сериали, описващи живота в аристократичния квартал на Лондон — Челси, и в провинциална Англия, Есекс — т.е. родена в центъра на Лондон или в провинцията. — Б.пр. .

— Защо? Кого друг очакваш? — пъшкам и хвърлям чантата си върху масата в коридора. Флий, нашият рижав котарак, се появява отнякъде и започва да се увива около краката ми и да мърка високо. Аз го вдигам, галя го под брадичката, когато една мисъл ме поразява: „О, не! Може би е поканила някой от последните си любовници на купона тази вечер!“

Наум прехвърлям списъка на мъжете, които преминаха през последните няколко месеца през апартамента ни: Карлос, дипломатът, който бе висок два метра и така се удари в рамката на вратата в кухнята, че почти припадна; Дейвид, който пишеше поезия и настояваше да я рецитира; Карлос — испанецът, който се появи, за да я изведе на вечеря, пуши трева на дивана и после неочаквано си отиде…

Да ви кажа честно, не мога да си ги спомня всички. След като години наред се срещаше без особен успех по старомодния начин, напоследък Фиона откри запознанствата по интернет и започна да излиза с обезпокояващо голям брой мъже.

Ослушвам се за отговор, но такъв няма.

О, боже! Само не ми казвай, че един от тях вече е тук! Добре де, няма да ми е за първи път да вляза и да се сблъскам с полугол мъж в кухнята.

— Фи… — започвам колебливо. Настройвам слуха си и се ослушвам от спалнята й да долети „Знаеш ли какво?“

Чувам само шумолене. Надничам леко зад ъгъла, оглеждам коридора.

— Ти… добре ли си?

Чува се тъп удар, сетне вратата на стаята й се отваря рязко.

— Татата-да-та-да!

Флий надава писък и скача уплашен от ръцете ми. Но вместо непознат мъж по боксерки, пред мен стои Фиона в униформата на медицинска сестра.

— Е, какво мислиш? — поклаща се лекичко върху главозамайващо високите си токчета. — Това е за купона довечера — продължава, стържейки с нокът по бялата сестринска касинка. Тя е кацнала на върха на русата й коса, всеки косъм, от която е бил изрусяван, изсветляван, къдрен и лакиран във всеки миг от живота й.

И като си помисля, че току-що бе написала статия за косата и как е време, цитирам: „Да захвърлим боите и другите продукти, които увреждат косата ни и да се върнем към естественото!“

— Какъв е твоят костюм? — тя ме гледа с очакване.

Аз също я гледам за миг. В главата ми изплуват някакви смътни спомени: как ми говори за партито — „огромна тераса на покрива с удивителна гледка… работи за «Моет», така че ще има тонове шампанско… в поканата пише да сме маскирани…“

Имам чувството, че потъвам.

— Не си забравила, че това е карнавал, нали?

— Да, не, не точно… — опитвам се да кажа, но тя ме прекъсва възбудено.

— Хайде! Не ме дръж в напрежение, какво ще облечеш? — обръща се, за да се огледа във вградената микровълнова фурна и слага още един пласт червило на устните си.

— Ами, там е работата, че смятам да обуя джинсите си… имам предвид, че едва ли някой ще забележи… — обяснявам, докато смъквам палтото и го оставям на облегалката на стола.

— Тес! — Фиона изпуска една огромна въздишка и се обръща към мен. — Не може да дойдеш с джинси! Това е Нова година!

— И какво лошо има да съм с джинси на Нова година? — опитвам се да споря, но срещам погледа й. Познавам този поглед. Същият, с който погледна майстора за газта миналата зима, когато ни съобщи, че не може да поправи бойлера: „Съжалявам, скъпа, ще трябва да си вземаш студени душове, докато поръчам новата част“. Фиона не отговори нищо — нямаше нужда. Не и с този поглед.

Достатъчно е само да кажа, че той прекара целия следобед в разглобяване и сглобяване на древния бойлер, след което Фиона се кисна цяла вечер във ваната, пълна с горещи мехурчета.