Александра Потър - Да започнем отначало

— Но ти все пак трябва да облечеш някакъв костюм! — настоява тя. — Това е карнавал!

Неочаквано виждам своята възможност и се хващам с две ръце за нея.

— Абсолютно си права — кимам сериозно. — Само че нямам костюм, така че знаеш ли какво — няма да дойда. Наистина не съм в настроение…

Чувствам нещо като леко замайване от мисълта да си остана съвсем сама в къщи, по пижама, с Флий и телевизора.

Това обаче трае само за част от секундата.

— Глупости. Разбира се, че ще дойдеш — отхвърля всякакви възражения Фиона, като хвърля срещу мен и моето възражение червилото си за блясък. — Ти си в депресия. Един купон ще подобри тонуса ти. — И ме заслепява с окуражителна усмивка.

— Не съм депресирана. Сърцето ми е разбито — подчертавам аз.

Усмивката е заменена със загрижен поглед.

— О, Тес! Трябва да спреш да оплакваш този Себ. Трябва да го забравиш! Да се преструваш, че не съществува. Минаха месеци…

— Не са месеци, а само два месеца, една седмица и три дни… или горе-долу толкова — добавям, опитвайки да звуча безразлично и естествено не успявам. — И не го оплаквам. Той просто ми липсва, това е всичко.

— Разбира се, че ти липсва! — тя хваща ръката ми и я стиска. — Знам как се чувстваш, изпитвала съм го. Помниш ли, когато Лорънс скъса с мен?

— Не е същото. Ти излезе само на две срещи с него.

— И все пак сърцето ми беше разбито — отвръща тя, изглеждайки обидена.

— Фиона, единствения път, когато съм виждала сърцето ти разбито, бе когато не успя да намериш твоя размер на разпродажбата в „Л. К. Бенет“ вмятам без злоба аз.

Не искам да кажа, че няма чувства, но когато става дума за провалена любов, тя си позволява само двайсет и четири часа депресия или изтрива всички негови писма и записи, или изяжда всичко в хладилника. В края на тези двайсет и четири часа си пуска диска на Трейси Андерсън 8 8 Фитнес треньорка на много знаменитости, в това число Гуинет Полтроу, Шакира и др. — Б.пр. , сменя статуса си във Фейсбук на „свободна“ и се връща към онлайн-запознанствата.

— Любовта не се измерва с време, Тес, и ти го знаеш — продължава да философства Фиона, пренебрегвайки последната ми забележка. — Можеш да се влюбиш от пръв поглед.

— От пръв поглед можеш да изпиташ само похотливо желание — поправям я аз, мислейки за онези две нейни срещи с Лорънс, които, доколкото си спомням, бяха прекарали предимно под юргана.

— Имам резервен костюм, който мога да ти дам назаем — тя продължава да не ми обръща внимание. — Прекалено ми е тесен, което значи, че диетата на Том Юм не действа. Качила съм цял килограм… — тя поглежда с погнуса корема си и се опитва да го глътне, като при това изпъчва гръдния си кош така, че цепката между гърдите й се откроява още по-съблазнително. — Но на теб ще ти пасне идеално — добавя, оглеждайки ме критично.

— Какъв костюм? — питам предпазливо.

— Страшно ще ти хареса! Като малко секси котенце! — цялата сияе.

Сърцето ми се срива някъде надолу в тялото.

— Как може едно котенце да е секси? — проплаквам аз, но въпреки че питам, не съм сигурна дали искам да узная отговора.

Преди обаче да успее да ми отговори, нейният мобилен телефон звъни и ни прекъсва, а тя бързо го взема от масата.

— Пипа, сладурче! — писука приятелката ми, превключвайки на шикозния си глас от Челси. — Как си?

Пипа е една от луксозните нови приятелки на Фиона, с която се бе запознала на Международния турнир по поло „Картие“ миналото лято. Фиона беше там, за да напише статия на тази тема — „Очевидно полото е новият пилатес“, а Пипа и близките й присъствали, защото били приятели с кралското семейство. Пипа ходела с принц Хари. Или познавала някого, който бил ходел с принц Хари. Или…

Както и да е, това все пак беше някаква връзка, макар и незначителна, която събуди заспалата Мерилин Монро във Фиониния вариант на Норма Джийн.

— Абсолютно, нямам търпение! Тиги и Ризъл ще дойдат ли?

Това бе едно от нещата, които бях забелязала при луксозните приятели на Фиона. Никой нямаше нормално име. Всички звучаха така, сякаш бяха герои от детски анимационен филм. Дори Фиона не бе обикновената стара Фиона, беше се превърнала във „Фифи“. Знам това, защото веднъж отговорих вместо нея по телефона, тъй като бе в банята, а Пипа потърси някого, когото нарече Фифи.

— Коледа ли? — продължи да чурулика Фиона. — О, прекарах деня с мами и тати.

Мами и тати? Боже! Откога родителите й Джон и Лиз се бяха превърнали от обикновените мама и татко в „мами и тати“?!