Александра Потър - Да започнем отначало

Слушах замаяна как започна да разказва „колко прекрасно било да прекараш известно време в живописната провинция“, докато мяташе русата си коса като лъвица.

Всъщност „провинцията“ бе облицованата с камъни къща на родителите й в Кент.

Минавам покрай нея и пълня чайника с вода. Не ми трябват шампанското и канапетата със сьомга и черен хайвер, умирам за чаша чай и малко „Джафа кейк“. Само преди ден купих съвсем пресен. Повдигам се на пръсти и започвам да ровя в бюфета, докато тя продължава разговора.

— Знам, абсолютно същата съм и аз! Обожавам дългите разходки и свежия въздух!

Едва се сдържам да не се разсмея. Фиона и свеж въздух! Тя обича ароматизирани свещи Диптик 9 9 Марка много скъпи ароматизирани свещи на прочута френска фирма. — Б.пр. и „Марлборо лайт“. Колкото до дългите разходки…

Поглеждам към високите токчета, на които едва се крепи. Понеже е висока около метър и петдесет, онова, което не е получила от природата, компенсира с обувки на висок ток, приличащи на небостъргачи. Това е единственият човек, когото познавам, който подражава и подкрепя Виктория Бекъм. Нарича я „сродна душа“. Всъщност само преди седмица я хванах да преглежда един брой на списание „Хелоу“ и с крайчеца на окото си зърнах, че гледа снимка на Пош Спайс, обута с поредния чифт смешно високи обувки. Без да знае, че я слушам, Фиона въздъхна дълбоко и промърмори:

— Мога да почувствам болката ти, Виктория, наистина я чувствам! — и потърка мазолите на краката си в знак на солидарност.

— Окей, супер! Нямам търпение да се видим. Само трябва да помогна на съквартирантката ми с костюма й — и ми хвърля такъв поглед, че се скривам зад пакета кейк като зад щит. — Окей, чао, до скоро!

Следват дълги въздушни целувки, изпратени по телефона, сетне го затваря и се обръща към мен.

— Престани да се тъпчеш! — и като преминава безпроблемно от „ Произведено в Челси“ към „ Единственият път води към Есекс“ , грабва пакета от ръката ми. — А сега да те преобразим в малко секси котенце.

— Но аз не искам да бъда секси котенце! — скимтя и стискам здраво чашата си, преди да отмъкне и нея.

— Нова година е! — категорично постановява Фиона. — Няма не искам. Нямаш избор.

За миг в кухнята настъпва тишина и аз си мисля, че съм спечелила.

Но Фиона може да бъде много страшна, особено в този костюм на медицинска сестра.

— Добре, добре — вдигам ръце и се предавам, докато ставам от масата. — Оставям се в ръцете ти.

— Знаех си, че ще се съгласиш — кима със задоволство тя. — Да побързаме, поръчала съм такси. Ще дойде всеки момент — докато ме бута към моята стая, тя изчезва в нейната и се появява с черно трико и чифт пухени ушенца. — Купонът е чудесно лекарство за сърдечна болка. Толкова много ще се забавляваш тази вечер, че направо ще забравиш Себ и всичко, свързано с него завинаги — и, като ми подава костюма, ме прегръща силно. — Повярвай ми, утре ще се събудиш все едно нищо не се е случило.

Имам теория за Новогодишната вечер.

В целия свят този ден е приет за най-големия и най-хубавия празник в годината. Една празнична нощ, в която трябва да се забавляваш, да купонясваш сякаш си Принс и годината е 1999. С тази нощ се свързват всички очаквания и надежди. И цялата тази подготовка, и цялото това напрежение да прекараш удивително, невероятно, забележително!

Да си призная, прилича ми малко на акта на загубване на девствеността.

Но какво става, ако не прекараш страхотно? Ако всъщност вечерта се окаже пълно разочарование и докато всички останали изглежда ще се взривят от веселба, ти не спираш да си мислиш „За какво е всичката тази дандания?“ и се тревожиш, че сигурно нещо с теб не е наред.

(Сега, като мисля за това, наистина ми прилича на загубване на девствеността.)

Освен това имам смътното подозрение, че всеки тайно си мисли същото. Няма значение дали танцуваш в редичка на Трафалгар Скуеър, дали пиеш в нюйоркски нощен клуб или беснееш на някой плаж в Гоа. Милиони хора по целия свят в тази нощ се преструват. Прилича на някаква гигантска конспирация.

Така че сега, час по-късно, докато гледам една много пияна Мария Антоанета, която обсипва с ласки лицето на Елвис, отново решавам, че може би теорията ми е напълно погрешна и всички останали наистина се забавляват. Може би само аз съм си виновна и съм единствената странна птица тук.

Намирам се в една от огромните барокови къщи в Челси. Интериорът прилича на снимка от лъскаво списание: в мраморния хол има съвършено коледно дърво, буйно пламтящ огън в камината и огромна тераса, която се простира като продължение на величествената приемна, украсена с хиляда премигващи вълшебни лампички.