Александра Потър - Да започнем отначало

— Поръчвам всички камъни от Раджи — продължава отегчено Пипа. — Този бе част от антична огърлица, но аз го префасонирах.

— Раджи? О, това е онзи бижутер близо до Питни стейшън?

— Говоря за Раджасхан, Индия — тя ме гледа презрително, все едно съм пълна глупачка.

Чувствам, че се изчервявам.

— Макар че се замислям дали да не престана да се занимавам с дизайн, толкова е изтощително — отпива от шампанското си с въздишка.

— Мога да си представя — кимам, опитвайки да си представя как се правят пръстени със смарагди по цял ден, но се отказвам. — Непрекъснато да летиш напред-назад до Индия и обратно. Аз се чувствам съсипана от умора, само докато пресека Хамърсмит бридж до офиса.

Долавяйки сарказма в гласа ми, Фиона ме поглежда нервно, но Пипа очевидно е имунизирана.

— Точно така! Абсолютно си права! — гледа ме с широко ококорени очи. — И полетите се отразяват така дехидратиращо на кожата! Моята козметичка непрекъснато ми повтаря — тя преправя гласа си на строг и непреклонен — „Пипа, мисли за порите си!“

Присъстващите започват да шумят, някои от тях я потупват окуражително по рамото.

— Пипа, ти си невероятна с животните! — това май е гласът на Гризли. Всъщност не съм сигурна, може би беше Лоли? Не мога да ги различа, и двете са руси, мършави и носят еднакви сексапилни корсети.

— Ние си имаме котарак! — ентусиазиран, но неуспешен опит на Фиона да се включи в разговора. — Казва се Флий 10 10 Flea (англ.) — бълха. — Б.пр. .

— Нима? Колко сладко — сумти Пипа. — Но аз си мисля за нещо не толкова „домашно“ — при което се усмихва доста иронично.

Виждам как лицето на Фиона повяхва. Господи, тази Пипа е такъв ужасен сноб! Чудя се и не мога да разбера защо Фиона иска да й бъде приятелка. По незнайни причини е впечатлена от нея.

— Мами отглежда лами, а на мен конете са ми в кръвта, така че старите писани, пълни с бълхи, не са като за мен — тя лекичко се хихика, а останалата част от бандата се присъединява към нея като орда ревящи магарета.

Обзема ме неочакван порив да защитя Фиона и Флий.

— О, всъщност съм сигурна, че щеше да бъдеш много злобна котка, ако приличаше поне малко на такава! — отговарям с невинна усмивка.

Смехът неочаквано секва и се чуват само няколко откъслечни нервни кикота. Забелязвам ужасеното изражение на Фиона, докато Пипа се обръща и ме поглежда, все едно ме вижда за пръв път. Присвивайки очи, тя пита рязко:

— Какво точно каза? Я повтори!

— Че нищо толкова очарователно като теб… — започвам най-безгрижно, но съм прекъсната от Фиона, който едва не затваря устата ми с ръка.

— О, я виж, чашата ти е празна — възкликва с треперещ глас. — Да вървим да си вземем нещо за пиене! — и като ме сграбчва за лакътя, ме вкарва обратно вътре.

— Съжалявам — казвам веднага след като влизаме. — Знам, че Пипа ти е приятелка, но трябваше да се застъпя за Флий.

И за теб също , довършвам наум.

— Тя нямаше нищо предвид, просто така си говори. Малко е свенлива, това е всичко — отбранително обяснява Фиона.

— Свенлива? — повтарям и не вярвам на ушите си. — Ако Пипа е свенлива, значи аз съм Лейди Гага.

Обръщайки се към сервитьор с табла, пълна с чаши шампанско, Фиона се прави, че не ме е чула.

— Две чаши, моля.

— Аз не искам, мисля да се прибирам — прекъсвам я.

С двете чаши в ръце тя се обръща към мен, разплисквайки шампанското.

— У дома? — възкликва възмутено. — Не може да си ходиш вкъщи! Все още не е настъпило полунощ! Ще пропуснеш броенето!

— Точно затова — усмихвам се унило.

Тя изглежда така оклюмала, че ме пронизва вина. Грешката, че не ми е приятно на това парти, не е нейна. Опитвам се колкото мога, но разбитите сърца и новогодишният празник не вървят ръка за ръка.

— Съжалявам. Извинявай, но не мога да си представя момента, в който ще трябва да намеря някого, когото да целуна в полунощ.

— Можеш да целунеш мен — предлага тържествено тя, — но не по устните.

— Благодаря ти, много мило от твоя страна. — Но в думите ми има фалшива благодарност. — Обичам те, но не чак толкова много.

— Всичко е наред, ще успея да преглътна това, че ме отблъскваш! — тя заравя носа си в чашата. — Хайде, Тес, остани и пийни още нещо — започва да ме убеждава, като размахва чашата под носа ми. — Да се накъркаме и да се посмеем!

В миналото, когато сме се напивали заедно, винаги ми е ставало по-добре — до махмурлука на другия ден, разбира се, но гази вечер сърцето ми просто не иска. Не ме изкушава дори безплатното шампанско.