Александра Потър - Да започнем отначало

Каня се да го потърся, когато чувам тихичко мяукане, което идва изпод леглото и пълзейки на четири крака (текилата ме удари право в главата), надничам отдолу. В полумрака чифт огромни зелени очи ме фиксират, без да мигат.

— Хей, приятел — примамвам го, като посягам да го погаля. Той не помръдва. Със свити под гърдите лапички и неподвижен като сфинкс, сякаш казва: „Хич не ме примамвай, оставам си тук“. Което си е страхотно решение. Не го обвинявам. Ако имах избор, лично аз бих предпочела да прекарам Новата година скрита под леглото.

Погалвам го за последен път и тъкмо да се измъкна на заден ход, някаква сянка привлича погледа ми: една картонена кутия. Спирам. Бях я забравила.

Почти, но не съвсем. Като Флий, и тя бе скрита.

Чувствам, че сърцето ми се свива. Знам, че не бива да я пипам, че трябва да я оставя там, където си е. Да я забравя. Да не й обръщам внимание. Да се върна на леглото и да гледам телевизия, все едно никога не съм я виждала.

Но да правя нещата, които са правилни, винаги е било нещо, което не ми се удава. Измъквам кутията изпод леглото, сядам със скръстени крака върху килимчето си от агнешка кожа пред камината и я слагам пред мен. Отвън тя не е нищо особено. Няма нищо тържествено. Няма фанфари, не бият барабани. С нищо не напомня за Харисън Форд и „ Похитителят на изчезналия кивот“ . Няма да я отворя и да открия ключа към човешкото съществуване. Това е просто една кутия от обувки.

И все пак…

И все пак вътре има нещо, което е точно толкова важно за мен. Дори много по-ценно. Вътре е моята връзка със Себ.

Може би съм най-обикновена, глупава, сантиментална идиотка, но събирах и пазя различни неща от моментите, в които сме били заедно. Не големи, от рода на скъпи бижута или дълги любовни писма — не, това са дребни, случайни спомени. За всеки друг съдържанието на тази кутия би изглеждало като куп ненужни предмети, разбъркана купчинка от нищо неструващи боклуци. Но за мен тя е пълна със спомени, със споделени специални мигове, нещо като моментални снимки на нашия общ живот.

Като например:

Два билета за кино.

Те са от първия филм, който гледахме заедно. Междузвездни войни . В Британската филмотека, като част от програмата на някакъв фестивал. Прекарахме си страхотно, сгушени на последния ред.

Започвам да вадя съдържанието — едно по едно.

Парче дърво.

От брега на Западен Уитъринг 12 12 Чичестър, Западен Съсекс, Англия. — Б.пр. . Беше студен януарски ден, неочаквано решихме да отидем, завихме се с шалове и шапки и карахме до брега, а той влезе бос в морето. Аз го наблюдавах, докато ми викаше, че съм страхливка.

Гривнички от концерт.

Себ бе голям фен на онези американски банди за независима музика, за които дори не бях чувала. На мен ми звучаха като безразборно дрънкане на китари и викане, но удоволствието да отидем заедно на концерт си заслужаваше.

Коркова тапа от вино.

Все още със следи от червено вино по нея. Вдигам я на светлината и чета името на виното: „Пино Ноар от ранчото на Стенли“. Тази тапа е от бутилката, която изпихме в неговия апартамент. Това беше първата нощ, която прекарахме заедно… първата нощ, в която правихме секс.

Картичка с картинка на снежно зайче.

Себ обожаваше ски спортове, по-специално сноуборд, и през един уикенд искаше да ме заведе в Алпите, но така и не го направихме. Аз съм виновна. Никога в живота си не съм се качвала на ски, вместо това предложих да отидем някъде на спакурорт…

Отварям картичката и чета ужасния му почерк:

Нямам търпение да те видя на пистата и да бъда с теб в някое заведение след това.

Чувствам буца в гърлото си, бързо връщам картичката обратно в кутията и изваждам:

Кибрит.

Въртя малката кутийка между пръстите си и гледам надписа: Mala . Себ обожаваше храна с много подправки и това бе любимият му ресторант. Веднъж ме заведе, за да ме изненада, и поръча всевъзможни, непоносимо люти ястия.

При този спомен сълзите неочаквано бликат от очите ми. Бързо ги избърсвам с ръкава. Нямаше да плача, нали?

Перце за китара.

Себ свиреше на китара и имаше дузини перца, пръснати из квартирата. Веднъж се пошегувах, че ще запазя едно и когато стане световна знаменитост, ще го продам по интернет за цяло състояние.

Автобиографията на Барак Обама.

Тази книга е толкова дебела, че заема почти цялата кутия. Вдигам я и разглеждам захабените страници с подгънати краища. Това е неговата книга. Той често я прелистваше и ми каза, че ако я прочета, тя ще промени живота ми, но аз така и не я прочетох. Чувствам разкаяние и я връщам обратно, а очите ми падат върху…