Александра Потър - Да започнем отначало

Къде съм? Колко е часът? Защо имам чувството, че в устата ми има умряло животно?

Опитвам се предпазливо да прогледна през полузатворените си клепачи. Всичко е под някакъв странен ъгъл, а точно пред лицето ми има нещо мокро и кожено.

След което ми просветва:

— Това е агнешката кожа и аз лежа с лице към нея, а от устата ми се точи лига.

— Все още съм напълно облечена — ако моя сексапилен котешки костюм може да наречете дреха.

— Да се наливаш сам с текила в новогодишната нощ наистина не е най-добрата идея.

Мисля, че се разболявам.

Чувам човешки гласове и като оглеждам бавно стаята, осъзнавам, че звуците идват от телевизора.

Сигурно съм се строполила снощи като труп, докато е работел, и съм заспала направо върху килимчето. Дори не съм стигнала до леглото.

За разлика от някои други, мисля си, когато забелязвам Флий, свит върху юргана ми, да мърка щастливо.

Той сякаш долавя мислите ми, прозява се и се протяга, като поставя лапичките си върху възглавницата ми. Очевидно се наслаждава да спи сам в леглото ми, мисля си развеселено, но се чувствам леко пренебрегната, че дори котаракът ми предпочита да спи сам, а не с мен.

Което е смешно, но извинението ми е, че имам махмурлук. Позволено ми е да изпитвам съжаление към себе си.

Опитвам се да съживя крайниците си. Те са като неодушевени, мъртви тежести и са необходими нечовешки усилия, за да се надигна от килимчето. Уау! Докато се изправям, цялата стая се завърта около оста си и ме поглъща вълна на замайване. Хващам се за рамката на леглото, за да не падна. Господи! Това не е добре. Ама никак не е добре.

Чувствайки, че всеки момент ще изригна, поемам дълбоко въздух и тръгвам, влачейки крака. Нуждая се от горещ душ, силно кафе и много парацетамол. Ръмжейки, клатушкайки се, препъвайки се със затворени очи, излизам от спалнята си като зомби от филм на ужасите и вървя към банята на автопилот. Бутам вратата, грабвам една хавлиена кърпа от релсата и се обръщам към мивката. Само че вместо в нещо студено, гладко и направено от порцелан се блъскам в нещо топло, меко и живо.

— Ааааа! — започвам да крещя.

Отстъпвам назад, отварям очи… и едва не припадам. В банята ми има гол мъж! Стои точно пред мен! Върху килимчето. Не носи нищо, освен къси боксерки и очарователна усмивка.

— Честита Нова година! — поздравява ме весело той, сякаш се срещаме на улицата.

Гледам го за миг, изумена и безсловесна, притискам хавлията към гърдите си. Все едно съм сърна, заслепена на пътя от фаровете на автомобил. Неспособна съм да помръдна, нито да кажа нещо.

— Ами, добре… здравей… — успявам да промърморя накрая, опитвайки отместя очите си от силно окосменото му тяло, което е натикано в много тесни долни гащи. Толкова тесни, че всичко се очертава, ако се сещате за какво говоря.

Погледни настрани, Тес! Погледни веднага настрани!

Отмествам очи и се чувствам доста унижена. Това в никакъв случай не е първото нещо, които искам да видя през първия ден на Новата година. При това с непоносим махмурлук.

О, мили боже, той май има цици! — отбелязвам неочаквано наум.

А дали си е направил пиърсинг на зърната?

— Не знаех, че тук живее още някой…

Обръщам отново очи и виждам, че ме зяпа. Тогава и аз го оглеждам. Лицето ми пламва от объркване. По дяволите, Тес, какви ги вършиш? Не бива да го гледаш, не бива да зяпаш зърната му! Отново забивам поглед в земята и започвам да се измъквам заднешком към вратата.

— О… ами… тъй де… те… тоест аз…

Не че има нещо лошо, нямам нищо против пиърсинга, да не съм някаква света вода ненапита! И аз мога да си направя пиърсинг, и татуировки… и… Блъскам се в кантарчето и мисълта ми секва, едва не падам, при което издавам приглушен вик.

— Хей, добре ли сте?

— Да, да, добре съм — мърморя, опитвайки се да не обръщам внимание на болката, която пулсира в палеца ми. — Направо отлично, благодаря.

— Добре, аз свърших, така че банята е ваша — той се усмихва и безгрижно минава покрай мен. Забелязвам, че с една ръка се почесва ентусиазирано по задника.

Цялата трепереща, затварям вратата, след което направо се сгромолясвам върху нея. Сърцето ми бие учестено, ще изскочи от гърдите ми. Пръстът на крака ми пулсира. Главата ми ще се пръсне от болка. Какво, по дяволите, търси някакъв непознат в нашата баня?

Сякаш не знам.

Фиона .

Сигурно го е забърсала снощи на купона и го е поканила. Е, няма да е за първи път. Не казвам, че е „жена с лек морал“, както би се произнесла прекалено строго майка ми, но трябва да призная, че откакто живея с нея, когато си лягам, слагам тапи в ушите си.