Александра Потър - Да започнем отначало

Всъщност мисля, че ще взема да я запаля. Живият огън винаги ме ободрява и вдига настроението ми. Слагам няколко цепеници, смачквам няколко стари вестника, както ме е учил дядо, когато бях малко момиченце, и за нула време имам истински огън. Решавам да запаля свещ, но тази с любимия ми аромат е почти изгоряла.

По дяволите. Хвърлям я в кофата за боклук и през ума ми минава една еретична мисъл, но моментално я прогонвам. Не, не бива. Фиона ще ме убие.

Тя никога няма да разбере — нашепва ми един пиянски, бунтарски глас в главата. — Можеш да я върнеш, преди да се прибере. Ще я вземеш само за малко назаем .

Ако съм в нормално състояние, никога не би ми минала подобна богохулна идея. Да взема назаем „Диптик“-ът, както Фиона нарича свещта, е все едно да взема назаем кралската корона. С други думи, не бива да го правя. Свещта е предназначена да стои върху малката ъглова масичка в коридора, до една саксия с бяла орхидея и бележника й „Смитсън“ с адреси и телефони, който й подари някакъв рекламен агент.

Но аз не съм в нормално състояние. Нито съм разумна. Вече съм на чаша шампанско и две големи текили и в момента идеята ми изглежда страхотна. Както и да изям цялата кутия с кейк, за която неочаквано се сещам. Отивам щастливо в кухнята и се завръщам с контрабандните стоки. Дъвча кейк и запалвам скъпоценната свещ. Това е. Идеално.

Вдъхвам скъпия аромат на смокиня и се връщам при камината. Пламъците танцуват, свещта гори, а аз чувствам как ме обзема жарава. Всичко изглежда така прекрасно. Така уютно. Романтично .

Как бих искала Себ да е тук .

Бум. Ето че отново ме удари. За няколко мига бях забравила за него, а сега се върна отново и ме остави почти без дъх. Чувствам, че очите ми започват да парят, бързо опитвам да се разсея, грабвам дистанционното и включвам телевизора. Няма да плача, казвам си твърдо. Няма да плача!

Насилвам се да гледам телевизия. Обичайните новогодишни глупости: една репортерка край Лондонското око трепери в сребристата си рокля и се опитва да изглежда весела… щрак… стар черно-бял филм… щрак… друга репортерка, този път от другата страна на Атлантика:

— … Макар че има още няколко часа, докато кълбото падне 11 11 Огромно кълбо, което по традиция пада от сградата на Таим Скуеър в Ню Йорк точно в полунощ и известява идването на Новата година. — Б.пр. тук, в Ню Йорк вече сме се събрали…

Присядам на края на леглото си и гледам как камерата обикаля из Тайм Скуеър, където тълпите се поздравяват лудешки, докато се фокусира върху лицата на една усмихната двойка.

— … ето ни с Тифани и Брандън, които тази вечер се ожениха на живо на Тайм Скуеър!

О, не! А ние не се оженихме! Сменям бързо канала. Отново съм при репортерката, чийто задник зъзне при Лондонското око.

— И така аз съм с Ендрю Котър, лектор в „Културни изследвания“, за да говорим за различните новогодишни традиции и ритуали, които се практикуват на Земята .

Камерата се обръща към Ендрю — дребен плешив мъж с блестяща глава и щръкнали уши, приличащи на антени. Предполагам, че са част от карнавалния му костюм. Поне така се надявам.

— Кажете ми, Ендрю, как празнуват в различните краища на света?

— Добре, Кери — започва весело той. — В Дания хвърлят и чупят чинии по вратите на хората, а във Венесуела всички обличат жълто бельо за късмет и успех…

— Жълто бельо! — смее се репортерката. — Вие с такова ли сте тази вечер, Ендрю?

— Всъщност да, Кери — намига той. — А вие?

— Няма да ви кажа! — отвръща с престорено възмущение тя и двамата се заливат от смях, докато се сетят, че всъщност са на живо. Тя кашля. — А тук, в Англия, ние се маскираме с карнавални дрехи! Хайде да видим някои от най-интересните костюми тази вечер…

Докато пред камерата дефилира върволица от хора със смахнати костюми, аз изпивам още една текила.

Карнавални дрехи .

Не е кой знае колко интересно! Да носиш жълто бельо и да чупиш чинии във вратите на съседите звучи по-смешно и забавно, отколкото да облечеш черен клин от ликра и да си закачиш две пухени ушички. Свалям моите и ги хвърлям на масата. Наистина много секси котенце. Честно казано сигурно съм приличала повече на дърта проскубана котка. Като говоря за котка, къде е Флий?

Неочаквано чувам силен шум отвън и като поглеждам през прозореца виждам експлозия от цветни светлини. Разбира се. Фойерверки. Флий сигурно се е скрил някъде. Той не обича фойерверки — направо се ужасява от тях.