Александра Потър - Да започнем отначало

— Друг път — казвам, клатейки глава.

— Но нали е Нова година! Освен това няма да си хванеш такси — продължава да спори тя. — Налага се да останеш.

Точно в този момент виждам светлините на едно такси, което спира отвън и двойка закъснели гости се измъкват от него на тротоара. Идеално: ето го и моя транспорт за бягство!

— Сега слушай, заповядвам ти да се веселиш и да се напиеш — инструктирам я аз, като я прегръщам, преди да успее да протестира. — А между другото, мисля, че Хенри Осми не откъсва очи от теб — посочвам към другия край на залата, където един мъж, облечен с бухнали копринени шорти, барета от изкуствена кожа и голяма рижа брада, залепена върху лицето, гледа към нас.

— Същото са казали и на Ан Болейн, а виж какво й се е случило — муси се тя, допива чашата си и поглежда към моята.

Сетне обръща поглед към него.

Той й намига.

— Е, може би си заслужава да загубя главата си — решава се Фиона и понеже забелязвам, че гълта корема, я оставям да започне флирта, а аз изтичвам навън, за да хвана таксито.

— Бълхарник, вкъщи съм!

Има едно хубаво нещо на Нова година — всички са толкова заети да празнуват, че градът е празен и няма никакво движение, така че се прибрах за нула време, затръшнах вратата зад себе си и изух обувките си с облекчение.

Господи, колко е хубаво да си у дома! Влизам направо в кухнята и все още обута с клина, слагам чайника. Тук цари невъобразим хаос, но е ред на Фиона да мие чинии и да чисти. Нямаме мляко, разбира се, но осъзнавам това, едва когато отварям хладилника и виждам празната бутилка.

Казвам празна, обаче в нея има съвсем мъничко, оставено от милостивата Фиона, която винаги прави така, за да не бъде обвинена, че го е изпила до капка.

— Стига де, виж, има още малко — оправдава се тя, когато я обвиня, говорейки за няколкото капки на дъното.

Хвърлям бутилката за рециклиране и търся нещо в бюфета, за което не е необходимо мляко. Има цяла купчина билкови чайове, но те не са за пиене, а за показване. Фиона ги вади, когато има гости и прави малка виртуозна демонстрация с тях, с ароматизираните свещи и специалните сладка, които получи заедно с кошницата — подарък от „Fortnum&Mason“ преди четири години за Коледа. Веднъж почти щях да отворя едно по погрешка, когато сладкото от ягоди свърши.

Никога няма да забравя този случай. Тя буквално прелетя през кухнята със своето копринено кимоно като героиня от филма „Тигър и Дракон“ и с вой измъкна мармалада с коняк и бъз от ръцете ми, точно преди да бръкна с ножа под капачката. Не се преструвам, наистина се уплаших.

О, я чакай, какво е това? Зад настойката от коприва и репей забелязвам една бутилка, която ми прилича на…

Моята текила за спешни случаи .

Оглеждам я триумфално. Бях забравила за нея. Сър Ричард ми я подари миналата година на рождения ми ден и аз я сложих в бюфета някъде по-отзад. Не че не пия текила, но обикновено, когато съм вкъщи и ми се допие нещо, с Фиона си разделяме бутилка вино, а не си правим коктейли на кухненския плот.

Гледам бутилката.

Казах „ Обикновено , когато съм си вкъщи“. Но тази вечер е различна! Нищо не е обикновено. Нова година е! Сърцето ми е разбито. Аз съм сама. И съм облечена в сексапилен костюм на котка.

Майната му на билковия чай. Трябва ми нещо по-силно.

Добре, за да бъде както си му е редът, ми трябват сол и лимон. Това поне го знам. Поглеждам жалкото подобие на фруктиера. След като Фиона пише статии за здраве и красота, човек би очаквал къщата да е пълна с екзотични плодове. Вместо това във фруктиерата има само два почернели банана и две зелени ябълки, които са толкова спаружени, че може да бъдат изложени в Британския музей в помещението с мумиите. И освен това не мога да намеря солта. Нито чиста чаша.

О, карай да върви. Няма значение. Вземам голямата си чаша от поставката за чаши, на която пише „Запази спокойствие и продължавай!“ и си сипвам едно малко. Всъщност количеството по-скоро е колкото четири малки, осъзнавам, докато гледам текилата, преди да я погълна на един дъх. Оставям чашата на плота и трепвам. Течността е като огън — изгаря всичко, откъдето мине по пътя до стомаха ми. Боже! Хората казват, че била силна. Това направо може да взриви главата ти! Още няколко такива глътки и така ще се отрежа, че няма да знам кой ден сме.

Идеално .

Сипвам си още една голяма чаша, почти пълна, и отивам в спалнята си. Тази стая е била дневна, но тъй като апартаментът е само с една спалня, Фиона я превърна във втора, когато се преместих тук. Което напълно ни устройва, тъй като кухнята е от онези големи кухни, в които можем да се храним. Така че си имам свой малък портативен телевизор, който гледам, докато лежа в леглото, плюс оригинална викторианска камина, която (представете си!), работи.