Александра Потър - Да започнем отначало

За част от секундата мисля дали да не се скрия в тоалетната. Ако мога да стигна дотам, без той да ме види — но гордостта ми, колкото и да е наранена, не ми позволява. Вместо това седя като закована, преглъщам с мъка и вдигам очи.

Добре. Готова съм. Давам си кураж.

Нищо.

Абсолютно нищо. Той гледа право към мен. Стоп, поправка: гледа право през мен, сякаш ме няма. Очите му се плъзгат, лицето му дори не трепва, докато минава покрай мен към бара, за да си поръча кафе.

За миг седя напълно объркана. Не мога да повярвам. Какво става? Връщам лентата назад. Зашеметена от срещата, или по-скоро от липсата на такава, го гледам и не мога да повярвам. Адреналинът все още пулсира във вените ми, готова съм за битка или за полет.

Но онова, за което не съм готова, е нищо. Zilch Nada 16 16 Zilch (англ.) — жаргон, нула. — Б.пр. .

Очаквах неудобство, неловкост при сблъсъка ни, непохватни въпроси, изкуствена усмивка, сложена върху устните и фалшиви отговори от рода на „Всичко е наред с мен“.

Онова, което не очаквах, беше пълно пренебрежение.

Гледам как лениво се разкършва, докато чака да вземе рестото си. Да, знам, може да не ме е забелязал или просто да не ме е познал с тази вълнена шапка. Сигурно е така, уверявам сама себе си. Просто не ме е познал. Затова ме подмина.

О, Боже, кого заблуждавам? Това на главата ми все пак е само вълнена шапка, а не балаклава 17 17 Маска, която покрива цялата глава и лице, оставяйки само очите открити. — Б.пр. .

— Дългото тройно лате беше за вас, нали?

Едва не подскачам, когато чувам гласа на барманката и виждам кафето да ме чака на плота. Един господ знае от колко време стои там.

— Да, благодаря — мърморя едва чуто, грабвам чашата и почти тичешком излизам навън.

Не мога да повярвам.

Просто не мога да повярвам.

Вървя по улицата като замаяна, мисълта ми връща отново и отново сцената, сякаш гледам заснет с камера материал: аз седя, чакам кафето си, той влиза, поглежда право в мен и ме подминава… Връщам лентата и я пускам пак. Ето ме, седя и чакам кафето си, той влиза, сега поглежда право към мен и… Забавям скоростта, кадър по кадър… нищо, няма грешка, той напълно, тотално, недвусмислено ме пренебрегва .

Болката ме пронизва като цял сноп безпощадни стрели. Как може да направи това? Как може да се държи все едно не ме познава? След всичко, което означавахме един за друг? Следва вълна от ярост: Копеле! Кучи син! Да ме подмине така! Кой си мисли, че е? Добре, може да сме скъсали, може повече да не е влюбен в мен, но това не значи, че трябва да ме подминава като пътен знак!

Цялата изгарям, отпивам от отдавна забравеното кафе. Съвсем студено е. По дяволите! Дори кафето ми развали!

Заредена с възмущение, желание за справедливост и студено кафе, изминавам остатъка от пътя до вкъщи, без да обръщам внимание на нищо около себе си. Мога да мисля само за Себ. Всъщност почти не забелязвам Гарет, с когото се сблъсквам на стълбите. Този път той е напълно облечен, слава богу. Чак след като ме попита къде е най-близката станция на метрото и аз му дадох указания накъде да върви, осъзнавам, че е облечен с костюм на Хенри Осми, но без рижата брада. Аха, ето кой бил значи.

Влизам в апартамента и откривам, че нещата отново са станали нормални и всичко си е постарому. Витрината с мармалада и чайовете е изчезнала като с магическа пръчка, а Фиона си е старата Фиона, размазана на един стол, пуши „Марлборо лайт“ и разглежда стар брой на „Грация“ от миналата седмица.

Присъединявам се към нея, свличам се на стола, а умът ми е зает със случилото се.

— Просто не мога да повярвам — произнасям след миг и оставям чашата на масата.

— Знам. И аз не мисля, че е точно моят тип — отговаря Фиона, поглеждайки ме над списанието. — Всъщност не си падам по дребни мъже.

— Какво? — гледам я объркано.

— Но да ти призная, след като се пъхнеш под хермелиновите кралски одежди, другото няма значение — тя вдига вежди и ми отправя многозначителен поглед.

— О, не говоря за Хенри Осми — въздишам, когато осъзнавам за какво говори, — а за онова, което току-що ми се случи.

— И какво ти се случи?

— Видях Себ, а той ме подмина!

Очаквам да чуя реакцията й. Познавайки Фиона, мисля, че ще ме залее с истински водопад от думи. В миналото винаги е била особено приказлива по повод на връзките ми, които взема присърце.

Тя се мръщи и, докато дърпа от цигарата, настъпва тишина. После най-неочаквано произнася само три думи. Но те са достатъчни да обърнат целия ми свят наопаки.