Александра Потър - Да започнем отначало

— Кой е Себ?

Губя почва под краката си и се хващам за масата, за да не падна.

Какво каза?

Гледам я с недоумение и не съм сигурна как да реагирам.

После неочаквано осъзнавам.

— Ха-ха, много смешно! Успя да ме преметнеш. Ама за кратко. — Чувствам се глупаво и ставам от масата. Разбира се, сега си спомням, че ми е забранено да говоря за Себ и дори да мисля за него. Според Фиона това е единственият начин да го забравя.

Макар че, да си призная честно, не съм сигурна дали искам.

— Трябва да се преструвам, че не съществува, нали?

Тя ме гледа объркано.

— Кой не съществува? — произнася бавно.

— Знам, знам — кимам, като влизам в играта й, — но може ли да спрем да се преструваме за миг?

— Да се преструваме за какво? — Фиона ме гледа объркано, сякаш не знае за какво говоря.

Трябва да призная, че съм впечатлена. Не знаех, че е толкова добра актриса.

— Виж, няма да говоря повече за него, обещавам — казвам и придърпвам един стол до нея. Направо ще се пръсна от необходимостта да споделя новините. Двете с нея си споделяме всичко за връзките си, освен по-интимните подробности за самите мъже. — Но трябва да ти кажа… срещнах го в „Старбъкс“ и той ме подмина, все едно не ме познава.

Махам с ръце във въздуха и очаквам реакцията й.

Вместо да се наведе напред, да извика „Не може да бъде!“ и да се впусне в подробен анализ на ситуацията, Фиона издухва дима през ноздрите си и пак се муси.

— За какво говориш? Въобще не се преструвам!

Мълча. Чувствам колебание. Боже, наистина е много добра, правейки се, че нищо не разбира.

— Хайде, Фиона, стига толкова… — опитвам да я помоля, но тя въздиша нетърпеливо.

— Какво стига? Нямам никаква представа за какво говориш!

— Говоря за Себ — въздишам. Сега е мой ред да съм нетърпелива. Време е да престанем да се правим, че „той не съществува“. В края на краищата, това не бе мимолетна връзка за една нощ. Това беше Себ! Мъжът, в който бях и все още съм влюбена. Този, който разби сърцето ми. Мъжът, чиито съобщения в началото тя старателно анализираше, а накрая го наричаше с всички ужасни имена, които можеше да измисли.

— Говоря сериозно, как може да се правиш, че не познаваш мъжа, когото наричаше… как беше? — Млъквам за миг, опитвайки да си спомня точните й думи. — „Мръсен глупав идиот с мозък колкото кокоша курешка“ .

Фиона посяга към купата си с кафе и отново въздиша.

— Извинявай, Тес, но направо ще ме побъркаш.

Неочаквано ми минава една странна мисъл. Тя може да е невероятна актриса, когато се преструва, че пръстът й е навехнат, за да се измъкне и да не мие чинии, но сега е друго. Толкова е непреклонна, така убедителна, така сигурна, сякаш наистина не знае кой е Себ.

— А какво ще кажеш, когато пихме заедно кофи водка и пяхме на караоке? — опитвам се да й припомня, но и това удря на камък.

— Висок, с къса руса коса и американски акцент?

Още един празен поглед.

— Наистина хубав — не се сдържам да добавя.

Нищо.

— Ходя с него почти цяла година! — избухвам накрая.

Тя сбръчква чело и ме гледа обезпокоено.

— Тес, да не си се надрусала?

— Аз и наркотици? Не, разбира се! — протестирам възмутено. — Освен ако смяташ парацетамола…

Посягам и вземам голямата опаковка, която стои винаги в средата на кухненската маса. Там, където повечето хора имат ваза за цветя, ние имаме болкоуспокояващи.

— Сигурна ли си, че не си пила от плодовия пунш, който се разнасяше снощи? — продължава тя, вдигайки вежди, докато аз поглъщам още две таблетки. — Чух от Пипа, че в него имало някакви халюциногенни гъби, един неин приятел се бил върнал от пътешествие, посетил някакво племе на Амазонка…

— Не, не съм пила никакъв пунш! — почти викам, защото не мога да се въздържа.

— Тогава какво, по дяволите, става с теб? — пита вече вбесена и тя.

— Смен? Ти си тази, която не може да си спомни Себ, бившето ми гадже.

— Защото никога не си имала гадже на име Себ! — произнася почти на срички тя.

Това вече ме нокаутира. Отварям уста да кажа нещо, но от нея не излиза звук. Вместо това я гледам напълно вцепенена.

Само за секунда, после ме пронизва раздразнение.

— Не е никак смешно!

— Да виждаш да се смея? — тя пъха краката си под стола, слага купата си върху тях и се чумери. — Ти си тази, която си измисля несъществуващо гадже!

За миг и двете мълчим. Не мога да повярвам, че споря с Фиона на подобна тема. Какво й става? Защо се държи така?