Александра Потър: Ако върнеш времето назад

Умът ми се задвижва с обичайните си 160 километра в час, обръщам се и прегръщам отново възглавницата си.

25 секунди.

Като се замисля, няма да имам време да пазарувам. По-добре да ядем навън. Няма проблем. Тъкмо ще имаме извинение да пробваме новия ресторант в края на моята улица. Отвориха го преди няколко седмици и ми се иска да го видя.

20 секунди.

О, Господи, изведнъж се сещам: днес е рожденият ден на татко.

Сърцето ми спира. Мама ми остави три съобщения миналата седмица, за да ми напомни, и аз пак забравих. Дори не му изпратих картичка. Татко ще се притесни, ако не получи поздравителна картичка по пощата. Миналата година му изпратих картичка по имейла, тъй като — както обикновено, имах много работа, но когато му се обадих, беше доста сдържан и тих и мама взе телефона и започна да ми говори разни дреболии.

15 секунди.

Стомахът ми се свива. Добре, Шарлот, не се паникьосвай. Ще получиш обрив на гърдите и ще трябва да ходиш цяла седмица с поло като Даян Кийтън в „Невъзможно твой“. Ще се обадя в магазина за цветя и ще поискам експресна доставка. Какво като е мъж? Всеки харесва цветя, нали? Ще помоля да направят букет с предимно мъжки тонове или нещо подобно.

10 секунди.

Дали имат цветя в тъмносиньо?

5 секунди.

Така. Време е за ставане.

Надигам се на лакти и махам предпазителя си за уста. Според зъболекаря ми нощем скърцам със зъби и ги трия един в друг каза ми, че ако не нося предпазителя, накрая ще изтъркам зъбите си до корен и ще приличам на Шейн Макгоуан от „Пукс“ 3 3 Шейн Макгоун от рок групата „Pogues“ е поставян начело в класацията за най-грозни рок музиканти заради ужасното състояние на зъбите си. — Б.пр. !

И, той не ми каза точно това, просто защото не знае кой е Шейн Макгоуан, нито кои са „Пукс“. Това обаче няма значение. Пак трябваше да си направя този предпазител, който ми струваше над хиляда паунда. Ванеса, най-добрата ми приятелка, каза, че съм луда. Според нея трябваше да спестя парите за някоя почивка, за да се отпусна и да се позабавлявам.

Настина обичам Ванеса, но всъщност тя е лудата. Почивка! Сякаш имам време за това. Освен това аз правя много неща, с които се отпускам и забавлявам. Например, „Пилатес“. Е, и тук малко преувеличих — ходила съм само веднъж и заспах по време на упражненията на постелката, — но имам намерение да ходя редовно. Правя си и вани с ароматни свещи, лавандулово масло и чаша совиньон блан. Признавам си, че последния път беше доста отдавна; напоследък просто си вземам бърз душ, докато си бръсна краката, но все пак се брои. А и имам диска за релаксация на Пол Макена, който мама ми изпрати. Някъде тук е. Сигурно в чекмеджето.

И определено ще го изслушам, когато имам свободна минута…

Да, знам, не отговарям точно на представата за спокоен и релаксиращ човек, но кой е такъв в днешно време? Все пак ръководя цяла агенция. Имам ипотека, отговорности и торбички под очите, за които трябва да се погрижа. Вече не съм на двайсет и една години.

И слава богу!

Тогава живеех под наем в една стая, работех безсмислена работа и бях винаги без пари. Сега имам собствена успешна агенция за връзки с обществеността, прекрасен апартамент в зелената част на Западен Лондон и един от новите маневрени фолксвагени „Бръмбар“ 4 4 Volkswagen Beetle — в България е известен и като „костенурка“, във франция като „калинка“. — Б.пр. . Ям редовно по ресторанти и мога да си позволя да си купувам дизайнерски дрехи и да ходя на скъпи почивки.

Не че го правя, тъй като все нямам време, но ако поискам, мога да отида навсякъде.

Дори си имам личен треньор.

Като стана дума за него… Най-накрая се измъквам от леглото, събличам меката си пижама, навличам гимнастическия екип и отивам бързо до прозореца. Дърпам завесите и вдигам щорите. Навън все още е тъмно и за момент спирам, за да погледна тихите, спящи улици.

На трийсет и една съм и имам живота, за който винаги съм мечтала.

Звънецът на входа прекъсва мислите ми и аз се отдръпвам от прозореца.

„Влез“, казвам по домофона, изтривам съня от подпухналите си очи и се запътвам да отворя вратата.

Един час по-късно след изтощителен крос из парка и около милион подскока с редуване на разтваряне на ръце и крака Ричард, личният ми треньор, ме напъжда към апартамента ми. Той е служил в Териториалната армия и му харесва да ме гърчи и притиска сериозно.

За съжаление с тези думи нямам предвид, че аз се гърча под него, облечена в изкусително оскъдно облекло, а че, останала без дъх, съм навряла лице в чакъла, докато той ми крещи да направя още петдесет лицеви опори.