Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Караме се разгорещено по този въпрос, когато на вратата се звънва.

— Чакаш ли някого? — Нагласява очилата си и извръща поглед към вратата, сякаш може да види през стената.

— Не — отвръщам аз и се изправям. Гейб ме спира.

— Ти принтирай писмото и го подпиши. Аз ще отворя. — Оставя чашата чай, прегръща Били Смит, притиска го до гърдите си и зашляпва с боси крака през антрето. Аз се обръщам към екрана на компютъра и го чувам как се провиква: — Сигурно нов букет. — През смях отваря вратата. Не обръщам никакво внимание. Курсорът мига приканващо, затова самоуверено довършвам писмото. Как да го напиша? „Искрено ваша“? или „С уважение“? Не мога да си спомня кое беше по-добре. Избирам наслуки едното и пускам принтера, когато чувам:

— Хедър?

Джеймс е застанал на вратата на спалнята, смръщил вежди, а очите му ме пронизват, сякаш чака обяснение.

— Джеймс, какво правиш тук? — започвам аз и в същия момент си спомням. Днес беше романтичната вечеря. Цялата се стягам. Как можах да забравя?

— Откога те чакам. Започнах да се притеснявам — обяснява той и ми се струва обиден, а аз седя, без да помръдвам, стресната от появата му. Чак сега се сещам, че съм облечена в карираната си пижама и че косата ми е вързана на върха на главата като някакъв ананас. Скачам ужасена.

— Много се извинявам. Аз просто… — Започвам да разказвам на Джеймс как си търся работа, но бързо решавам друго. — А, не е важно, няма значение. — Затварям лаптопа и се усмихвам гузно. — Заповядай, разполагай се. Ще отида да се освежа. — Старая се да не го поглеждам в очите, защото нямам и следа от грим. Замахвам неопределено с ръка, вместо покана да седне. Само допреди малко стаята ми си беше съвсем наред, докато сега вече я виждам през прецизния поглед на Джеймс и имам чувството, че съм попаднала в някаква кочина.

— Ами… — Той се усмихва колебливо, но не помръдва — освен очите, които се стрелкат напосоки и накрая ги спира в краката си. Там е вчерашната прашка, хвърлена на пода, обърната, естествено наопаки. През главата ми минават две мисли: (а) по дяволите, как е възможно да не я видя? Нали вече изпрах? и (б) иска ми се да умра.

В първия момент съм толкова смутена и нещастна, че не знам какво да кажа. Джеймс ми праща букети с рози, предлага да ми сготви романтична вечеря, а аз съм изтърсила в краката му мръсните си гащи, от които ще му останат кошмарни спомени. Поглеждам го. Той е обръснат, спретнат и мирише божествено. Изглежда красив, както винаги, облечен в бледосиня риза и дънки.

Затова пък аз съм истинско прасе. На нищо не приличам. Той е толкова внимателен, толкова мил и чувствителен, самото съвършенство, а редом с него аз се оказвам една най-обикновена егоистка, неблагодарница и мърла. Този мъж няма никакви недостатъци.

Аз пък, от друга страна, мога да изброя дълъг списък с несъвършенства:

• В живота ми цари зашеметяваш ужас.

• Непрекъснато забравям разни дребни нещица и се налага да си записвам на десетки лепящи листчета, които после забравям да погледна.

• По пода ми се търкаля мръсно бельо.

• Канапето ми е покрито с котешки косми.

• Не си почиствам зъбите с конец.

• Четката ми за зъби не е с чупеща се глава.

• Тъй като забравям да я сменям всеки три месеца, космите са щръкнали на всички посоки, а в средата е съвсем плешива.

• Нито правя вноски за пенсия, нито мога да разчитам на спестявания.

• Затова пък имам противопоказна мания да чета клюкарски списания.

• Тайничко си падам по живота на звездите.

• Понякога нямам желание да се любя. Просто ми се иска да се изчукам набързо.

• Сърбам чая си.

• Тъй като нямам нито една подложка за чаши, масата ми е осеяна с кръгове.

• Чудесният тен, с който се фукам, не е естествен. Веднъж в месеца ходя в един солариум в Хамърсмит и плащам двайсет и пет лири, за да застана в нещо като кабинка, обута в хартиени гащи, нахлупила шапка за баня, където ме напръскват с някакъв спрей и чакам да изсъхна. Точно така. Напръскват ме цялата.

• Невероятна пияница съм.

• А изпълненията ми на караоке са направо ужасни.

• Хладилникът ми не е размразяван повече от година, а камерата му сигурно може да потопи „Титаник“.

• Нямам никаква представа какво да правя с ароматизирания зехтин, който събира прах до печката, затова стои за украшение.

• Кулинарните ми умения включват разопаковане на готови ястия от „Маркс & Спенсър“ и пъхването им в микровълновата.

• На нощното ми шкафче е оставена чаша, в която съм отгледала плесен в индустриални количества.