Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

— Не казвай нищо — прекъсва ме ядосано тя. — Добре, признавам, че в миналото съм целувала доста мъже, убедена, че са принцове, а те се превръщаха в жаби, но Грег е различен. — Щом споменава името му, погледът й отново става нежен и романтичен. — Той е толкова откровен, толкова искрен. Да не говорим, че е наистина съвършен по отношение на миналите си връзки. Никога не е бил женен, имал е няколко приятелки, но нито една не е била сериозна — тя отброява предимствата му на пръсти. — Иска да се установи някъде и да има деца.

— Джак Никълсън — заявявам триумфално аз. — „Колкото толкова.“

— Какво?

— Репликата е от филм. Джак Никълсън го казва на Хелън Хънт.

Джес побеснява. По дяволите, защо ми трябваше да го кажа?

— Сега ще се изправим, ще си поемем дълбоко дъх…

— Страхотен филм — добавям уплашено аз.

Джес притиска с палец едната си ноздра и започва йогисткото дишане. Облечена е в трико, което е последна мода в света на йогата, закупено от еВау, може да се сгъне на две и е от хората, до които начинаещи като мен изпитват истински ужас да попаднат. Затова пък аз, с опърпаната стара тениска и къси панталонки съм мечтата на начинаещите. Покрай мен и баба ви ще изглежда като истински атлет.

— Грег ми се струва свестен — опитвам се да замажа положението.

— Свестен е — сопва се тя, прехвърля палец на другата ноздра и вдишва дълбоко.

— Стегнат спортен тип.

Тя издиша.

— Участник в триатлон. Много впечатляващо — продьлжавам аз.

Тя не казва нито дума. Само вдишва и издишва. Вдишва. Издишва. Само че това не са дълбоките отпускащи вдишвания, но-скоро гневно сумтене, което показва, че мрази приятелката си Хедър.

Страхувам се, че всеки момент може да избухне, тъй като вените на челото й са се надули, аз правя последен опит за помирение.

— Правих секс.

Думите ми са като зашеметяваща граната. Тя напълно забравя да се сърди.

— Секс? — Спира да сумти. — С кого?

— Изобщо няма да повярваш…

— С кого? Казвай с кого!

— Със страхотния съсед.

Очите на Джес стават като варени яйца.

— Ти сериозно ли говориш?

— Абсолютно.

— Мама му стара.

Жената до нас, облечена в трико, което по всяка вероятност е на дъщеря й, ни зяпва.

Джес развълнувано стиска ръката ми.

— Не мога да повярвам.

— А сега се придвижваме бавно към „Войн едно“…

Тя пуска ръката ми и се заемаме с позите — Джес — с лекотата на момиче, тренирало гимнастика още от дете, а аз — толкова непохватно, че жената от другата ми страна се намръщва.

— Искам да чуя всички подробности като имена, дати, време и размер — настоява тя.

Усмихвам се игриво.

— Казва се Джеймс и вече сме ходили на две срещи.

— Сега преминаваме към „Войн две“…

Жената до мен въздъхва шумно.

— Бихте ли престанали? Опитвам се да открия вътрешен мир.

— Майната му на вътрешния ти мир. — Джес заема позата. Стреснатата жена се изчервява.

— Няма ме няколко дни и се оказва, че светът е полудял! — продължава Джес.

— А сега сгънете дясното коляно и го плъзнете напред, така че да направи триъгълник с бедрата…

Опитвам се да се приведа напред и си спомням, че имам специално тяло, от онези, които отказват да се прегънат.

— Хайде казвай, искам да чуя всичко за него.

— Дишайте дълбоко, преди да заемем балансираща поза…

Застанала на един крак, Джес повдига ръце към гърдите, допряла длани като за молитва.

— Супер е. — Спомням си как снощи се бях оплела в чаршафите на Джеймс. Спомням си голото му тяло. Спомням си как ме нацелува цялата, като започна от пръстите на краката и стигна чак до…

— Много е важно да останете съсредоточени…

Споменът ме разконцентрира и аз се катурвам на една страна.

— Направо невероятен — прошепвам аз и се опитвам да запазя равновесие.

— Браво! — Джес е ухилена доволно, след това минава направо на въпроса. — В коя възрастова група попада?

Това е тя, Джес. Не се интересува, че щом погледна Джеймс, стомахът ми потръпва, не иска и да знае за ленивата му усмивка, нито за начина, по който ме нарича „съкровище“. Тя иска да знае марката, годината на производство и доходите.

— На трийсет и шест е — отвръщам аз и се опитвам да се съсредоточа над позата.

— Чудесно — кима компетентно тя. — От двайсет и шест до трийсет и пет са все още незрели, от четирийсет и една до четирийсет и пет им предстоят провали и бъдещето им не е много ясно, затова пък от трийсет и шест до четирийсет са готови за зряла връзка, която да доведе до обвързване. — Навежда се към мен, сякаш иска да сподели с мен някаква тайна. — От мен да знаеш, че след като си имала късмет да го откриеш, захапваш го като булдог и не пускаш.